Александра Маринина: Законът за трите отрицания

— И какво се оказа?

— Господи, Ася, ако се беше оказало нещо интересно, щях ли сега да седя тук? Вече щях да празнувам с колегите успешното разкриване на случая по горещи следи. Но покойницата, Галина Василевна де, е била умна жена и е разбирала какво значи пияно младо момче с бръмбари в главата, което освен това честичко остава само в нейния апартамент. Държала е вкъщи само пари за текущи разходи, всичко останало е разпределила по приятелките си. Наела е сейф в банката, там е съхранявала бижутата си, а ключа от сейфа е дала пак на приятелка, да го пази. Така че племенникът не е имал никаква изгода от нейното убийство.

— Ами апартаментът? Кой ще го наследи?

— И аз се сетих за този въпрос. Аска, ти няма да повярваш, но никой няма да го наследи.

— Как така? — учуди се Настя.

— Апартаментът не е купен. И при смърт на наемателя остава за държавата, тъй като в него не е регистриран никой, освен самата потърпевша. Какъв номер, а! Тоест, нямало е никакъв смисъл да я убиват и заради апартамента. Нещо повече, докато лелята е била жива, момчето е имало къде да живее, а след смъртта й ще трябва да си вдига чукалата за вкъщи, което, струва ми се, не влиза в неговите планове. С една дума, племенничето май няма нищо общо. Помислихме и за аверите му, нали все с някого пие и се весели, а сред тази пасмина рядко се срещат гиганти на мисълта. Като нищо може да са си помислили, че щом леличката е заможна, може да намерят у нея и пари, и бижута. Може дори да не са уведомили племенника за благородните си намерения, просто да са проследили Галина Василевна и да са я обрали. Между другото, по нея не е намерено нито едно бижу, дори най-просто пръстенче, обички, верижка на шията или кръстче. Днес дори хората с най-скромни възможности носят по нещо, поне сребърна верижка. А по трупа не е имало нищо, нищичко. Така че са я обрали до шушка, старателно, взели са й не само чантата, но и от трупа са свалили всичко що-годе ценно. Разбира се, ние ще се поровим още, ще проверим подробно контактите на племенника, но предусещам, че нищо няма да намерим. Ася — внезапно смени темата той, — да ти се намира случайно нещо за ядене? От сутринта не съм хапвал нищо, само тези твои три ябълки.

— Сега ще ти донеса — кимна тя, — само че ще трябва да почакаш, защото се движа по-бавно и от костенурка.

Тя посегна към бастуна и се приготви да заеме вертикално положение. Коля я гледаше със съчувствие, но без съжаление.

— Давай, давай — поощряваше я той, докато Настя куцукаше към вратата, — за теб е полезно да ходиш, трябва да тренираш крака си, повярвай ми, и аз много пъти съм страдал по този начин. Знам, че боли, но трябва. Така че ще търпиш.

— Още една дума — заплашително просъска тя, без да се обръща, — и ще се върна. Или ще отида и ще си остана в стаята до сутринта. А ти ще умираш от мъчителна гладна смърт.

Настя наизвади от шкафчето и събра в торбичка две опаковки бисквити, блокче шоколад и бутилка кисело мляко за пиене. Вярно, не беше храна като за гладен милиционер, но все беше нещо… Сега за него би подхождало месце, една хубава сочна пържола, и картофи, и салатка, и повечко хлебец, но както се казва, колкото — толкова.

Докато куцукаше по болничния коридор към манипулационната, Настя Каменская се сети кого може да попита за кинезиологията. Щом е нещо от езотериката, както каза Селуянов, определено ще го знае Павел Дюжин.

Ленинградското шосе се оказа претъпкано с превозни средства и пътят от летище Шереметиево се превърна за Валерий Ритер в сериозно изпитание. На всеки десет минути майка му се обаждаше по телефона и с тревога искаше отчет за пътната ситуация, къде се намира той и кога ще си бъде вкъщи. Валерий се стараеше да не се ядосва и да не й се сърди — разбираше, че майка му, въпреки цялата си сдържаност и хладнокръвие, се намира, както се казва, на ръба: Ларка пак се е нагълтала или насмъркала с нещо, снове из жилището с безсмислена усмивка на лицето и върши някакви непредсказуеми неща. Майка му открай време се страхуваше, когато снаха й беше в подобно състояние, струваше й се, че щом изпадне в транс, Лариса може да направи какво ли не, дори да грабне нож и да нападне свекърва си. И колкото и да й обясняваше Валерий, че в дрогирано състояние наркоманите не са опасни, че обичат всички и се чувстват добре, Нина Максимовна упорито настояваше:

— Няма как да знаеш какво може да хрумне на човек в толкова променено състояние. И после, действието на наркотика всеки момент може да секне и тя изведнъж да изпадне в абстиненция. Какво ще правя с нея тогава?