Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

– Пулан не се интересува дали ме прикрива, или не – каза Стивън безразлично. – Той просто не може да пропусне да не покаже какъв джентълмен е! Трябваше да го чуете как се обажда по телефона и веднага щяхте да разберете, че по-голям сноб от него няма. Твоята тайна си остава тайна за мене, Макси, но защо не постъпиш благоприлично? Да му имам нахалството!

– Предполагам, че няма възражения да чуем какво си правил със стълбата? – попита Дебора.

– Защо да има? Беше при Бокок, връщах я тук. Използвахме я следобед да свалим един от балоните, който се беше закачил на неговия бряст. Знаеш го какъв е Бокок. Щеше да я довлече тук рано на другата сутрин, а за него е много тежка. Сигурно съм бил в мазохистично настроение и я метнах на рамо. Откъде да знам, че Пулан се спотайва в старата конюшня. Очевидно това вече му е било навик. Откъде да знам също така, че Сали ще бъде убита и че умникът Пулан набързо ще реши, че аз съм използвал стълбата да се кача в нейната стая и да я убия. Защо да се качвам? Мога и през вратата да вляза. На всичкото отгоре бях понесъл стълбата от обратната страна.

– Сигурно си е помислил, че се опитваш да хвърлиш съмнение върху външен човек – предположи Дебора. – Него, например.

Филикс се намеси с ленивия си глас:

– Не ти ли хрумна, Макси, че момчето може истински да страда и да проявява нерешителност?

Стивън се размърда неловко на стола си.

– Не, не съм си загубил съня заради него. Той няма право да влиза в нашия имот и аз му го казах. Не знам колко дълго е чакал там, но сигурно ме е следял, докато оставям стълбата. След това спря да се крие в сянката, изскочи отмъстителен като фурия и ме обвини, че мамя Сали. Изглежда има странни идеи за различията между класите. Всеки друг би си казал, че аз упражнявам droit de seigneur [11] Правото на господаря (фр.). – Б. пр. . Казах му да си гледа работата, само че по-учтиво и той ми налетя. Вече ми беше дошло до гуша и го ударих. Ударът попадна в окото му и очилата му паднаха. Това беше много просташко и глупаво. Бяхме доста близо до къщата и сигурно шумът можеше лесно да се чуе. Стояхме там, съскахме обиди един срещу друг и лазехме по земята да му намерим очилата. Той почти не вижда без тях и си помислих, че е добре да го придружа до ъгъла на Несингфорд Роуд. Той си помисли, че го извеждам от моя имот, но гордостта му така или иначе беше вече засегната, така че това нямаше голямо значение. Докато дойде време да си кажем лека нощ, той очевидно се беше убедил, че това, което си е въобразявал, е било правилно. Даже искаше да си стиснем ръцете! Не знаех дали да се смея, или да му дам да разбере, като го ударя още един път. Съжалявам, Деб, но той е такъв човек.

Елинор Макси заговори за пръв път.

– Жалко, че не ни каза това по-рано. Горкият човек, щеше да си спести много тревога.

Те, изглежда, бяха забравили за присъствието на Далглийш, но сега той взе думата.

– Мистър Макси е имал основания за своето мълчание. Той е разбрал, че е важно за всички вас полицията да си мисли, че близо до прозореца на Сали има на разположение стълба. Знаел е и приблизителния час на смъртта и не е намирал за важно полицията да научи, че стълбата не е била върната в плевнята до дванайсет и двайсет. При повече късмет ние щяхме да заключим, че тя изобщо не е вадена оттам през цялото време. Поради същата причина той не уточни часа, в който е тръгнал от къщата на Бокок и излъга за часа, в който си е легнал.

Ако Сали е била убита в полунощ от някого под този покрив, за него е било важно да има повече заподозрени за това. Знаел е, че повечето престъпления се разкриват в резултат от снемане на подозрението от вероятните извършители. От друга страна, мисля, че той казва истината за часа, в който е заключил външната врата. Това е станало около дванайсет и трийсет и три и вече знаем, че в дванайсет и трийсет и три Сали Джъп вече е била мъртва от половин час. Умряла е, преди мистър Макси да си тръгне от къщата на Бокок и горе-долу по същото време, когато мистър Уилсън от селския магазин е станал от леглото да затвори един скърцащ прозорец и е видял Дерек Пулън да минава тихо, с наведена глава на път към Мартингейл. Пулън се е надявал може би да види Сали и да чуе нейното обяснение. Но е стигнал само до старата плевня и е останал в нейната сянка, когато е видял мистър Макси да носи стълбата. По това време Сали Джъп е била мъртва.

– Значи не е бил Пулън! – каза Катерин.

– Разбира се, че не е бил Пулън! – извика Стивън. – Със сигурност не я е убил, когато говореше с мене и не беше изобщо в състояние да направи това, когато го оставих. Едва можеше да намери пътя за вкъщи.