Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

– Марта – промълви Катерин неволно.

Семейство Макси запазиха мълчание. Ако някой от тях се бе досетил или бе научил, че е Марта, това не пролича по нищо. Елинор Макси си помисли с угризение за жената, която беше оставила в кухнята да плаче за своя мъртъв господар. Марта се беше изправила, като я видя, че влиза, с грубите си грапави ръце, отпуснати върху престилката ѝ. Тя не трепна, когато мисис Макси ѝ каза. Сълзите ѝ се стичаха още по-сърцераздирателно, докато и двете мълчаха. Когато заговори, гласът ѝ прозвуча съвършено спокойно, макар че сълзите ѝ все още мокреха лицето ѝ и капеха върху отпуснатите ѝ ръце. Без много шум и без никакви обяснения беше станало ясно, че напуска. Би искала да тръгне в края на седмицата. Имала приятелка в Херефордшир, при която щяла да остане известно време. Мисис Макси не понечи нито да я разубеждава, нито да я убеждава. Това не беше в неин стил. Но сега, като втренчи добронамерен и внимателен поглед в Далглийш, нейният почтен ум се зае да изучи мотивите, с които не беше допуснала Марта до смъртния одър, и заинтригувана, тя направи откритието, че лоялността на Марта, която семейството беше приемало за даденост, беше по-сложна и по-малко примирена, отколкото те подозираха, и не беше устояла на последното изпитание.

Говореше Катерин. Тя очевидно не се страхуваше и следеше обяснението на Далглийш, сякаш той разказваше интересен и необичаен случай:

– Марта е могла да вземе приспивателното по всяко време. Семейството е било ужасно небрежно с лекарствата на мистър Макси. Но защо тя ще иска да упои Сали точно тази вечер? След сценката по време на вечерята мисис Макси е имала много неща, за които да се тревожи, и хич не ѝ е било до това да следи дали Сали се успива. Вече е било твърде късно за Марта да се освободи от Сали по този начин. И защо е скрила шишенцето под колчето с името на Дебора? Нали е била толкова отдадена на семейството?

– Колкото семейството е било отдадено на нея – каза сухо Дебора.

– Сложила е от сънотворното в какаото и тази вечер, защото не е знаела за предложението за годеж – каза Далглийш. – Не е била в трапезарията в този момент и никой не ѝ казал. Отишла е в стаята на мистър Макси, взела е сънотворното и в паниката си го е скрила, защото си е помислила, че с него тя е убила Сали. Ако се върнете мислено назад, ще си дадете сметка, че мисис Бултитафт е единственият човек от цялата къща, който не е влязъл в стаята на Сали. Докато останалите от вас са стояли около леглото ѝ, нейната единствена мисъл е била да скрие шишенцето. Не е било разумно да прави така, но тя не е била с разума си тогава. Хукнала е към градината с шишенцето и го е скрила в първото разровено място, на което е попаднала. Мисля, че това е било скривалището на първо време. Затова набързо го белязала с колчето, което ѝ е било подръка. Случило се е да е вашето, мисис Риско. След това се е върнала обратно в кухнята, изхвърлила е останалото какао и хартията отвътре на кутията в печката, измила е кутията и я е сложила в кошчето за боклук. Тя е единственият човек, който е имал възможността да направи тези неща. След това мистър Хърн е дошъл в кухнята да види дали мисис Бултитафт е добре и да ѝ предложи помощта си. Ето какво ми каза мистър Хърн. Далглийш прелисти записките си и продължи да чете.

– Тя изглеждаше изумена и повтаряше, че Сали се е самоубила. Казах ѝ, че от гледна точка на анатомията, това не е възможно. Тези думи сякаш я разстроиха още повече. Погледна ме странно... и избухна в силен плач.

Далглийш погледна слушателите си.

– Мисля, че можем да се съгласим, че емоцията на мисис Бултитафт е била реакция на облекчение. Подозирам също така, че преди мис Бауърс да дойде да нахрани детето, мистър Хърн е уведомил мисис Бултитафт за неизбежния полицейски разпит. Мисис Бултитафт казва, че не е признала пред него и пред никого от вас, че тя е отговорна за упояването на Сали. Това може да е истина. То не означава, че мистър Хърн не се е досетил. Той беше готов тогава, а и през всичкото това време, да си тръгне сам, ако това щеше да подведе полицията. Към края на това на разследване с инсценираното нападение над мисис Риско той пое по-позитивен курс с опита си за измама.

– Това беше моя идея – каза тихо Дебора. – Аз го помолих. Аз го накарах да го направи.

Хърн не обърна внимание на думите ѝ, само каза:

– Може и да съм се досетил за Марта. Но тя беше съвършено искрена. Не ми каза и аз не я попитах. Не беше моя работа.

– Не – каза Далглийш горчиво. – Не е било ваша работа. – Гласът му беше загубил своята заучена сдържаност. Слушателите му го погледнаха, стреснати от тази неочаквана промяна. – Не е ли това вашето отношение през цялото време? Не се бъркай в чуждите работи. Не проявявай вулгарно любопитство. Дори и убийство да има, нека да е извършено с вкус. Дори усилията ви да попречите на полицията щяха да бъдат по-успешни, ако бяхте си направили труда да научите малко повече един за друг. Не беше нужно мисис Риско да убеждава мистър Хърн да симулира нападение срещу нея, докато брат ѝ е в безопасност в Лондон, ако този неин брат ѝ се беше доверил и беше казал, че има алиби за времето на смъртта на Сали Джъп. Не беше нужно Дерек Пулан да се терзае дали би трябвало да прикрива един убиец, ако мистър Стивън Макси си беше направил труда да обясни какво е правил със стълбата в градината събота вечерта. Най-накрая Пулан каза истината, но не беше лесно да стигнем дотам.