Александра Маринина - Чужда маска

— Навярно крещи — предположи Заточни. — Или пада в несвяст.

— Крещи — потвърди Настя. — На вика й дълго не реагира никой, защото на етажа, където живеят Параскевич, са заселени само три апартамента от всичките десет, съседите още не се познават помежду си и, естествено, страхуват се. А по другите етажи викът не се чува, колкото и да си дереш гърлото. Най-сетне се показал съседът, видял просналия се Параскевич и обезумялата Светлана и съобразил, че трябва да се обади в милицията. Той въобще се оказал разтропан и неглупав мъж, помислил дори за това, че на Светлана трябва да бъде оказана медицинска помощ. Накратко, хукнал по етажите и се заел да звъни на всички апартаменти поред с два въпроса: нямат ли стопаните мобифон и няма ли сред тях лекар. Както вече ви казах, сградата още не е телефонизирана. За късмет, доктор се намерил и мобифон също, така че, макар и не веднага, им се удало да извикат милицията. Добре разбирате, че когато звъните в два часа след полунощ, трябва да мине доста време, докато с вас започнат да разговарят зад заключена врата. Отделен е въпросът дали въобще ще ви отворят. Сградата е на двадесет и два етажа, Параскевич са на третия, а телефон се намерил едва у живеещите на седемнадесетия етаж. Пресметнете колко време нашият разтропан съсед се е щурал из блока.

— Досещам се как е свършило всичко това — усмихна се Иван Алексеевич. Около потърпевшия и неговата жена се е събрала хубава малка тълпа, площадката, асансьорите и стълбищният балкон са били отъпкани и на пристигналата група дежурни криминалисти не им е оставало нищо друго, освен да си почиват. А нещо за изстрела?

— Изстрелът е произведен от прага на врата, разделяща стълбището от асансьорната площадка. Балконът е откъм страната, накъдето са обърнати прозорците на семейство Параскевич. Вероятно убиецът си е стоял на балкончето, пафкал си е цигарки и е чакал Леонид Владимирович. Видял го е как пристига с колата си, издебнал е жертвата си, когато тя излиза от асансьора, и е дръпнал спусъка. Просто, изгодно, удобно. Знаете ли, Иван Алексеевич, ако аз бях кмет, щях да забраня утвърждаването на архитектурни проекти, без да бъде взето под внимание мнението на криминалистите. Вече двадесет години в Москва се строят тези идиотски сгради, в които асансьорите, апартаментите и стълбищата съществуват поотделно, а на първите етажи не живее никой. Сякаш специално са разработени проекти на здания, в които е удобно да бъдат извършвани престъпления. Моите родители живеят точно в такова здание и в техния вход за шест месеца станаха две съвършено еднотипни убийства с грабеж. И никой нищо не е чул, макар че жертвите са крещели така, като че ли ги колят. Съдебните медици единодушно твърдяха, че за това свидетелства състоянието на гласните им струни. С две думи, Иван Алексеевич, никой не е чул как са стреляли в Параскевич, никой не е видял убиеца, и, както днес е прието — никой нищо не знае и дори не предполага. Според заключението на медицинския експерт смъртта на Параскевич е настъпила между нула и нула и тридесет часа, тоест към момента, когато го е открила жена му, той вече не по-малко от половин час е лежал мъртъв до асансьора. А, ако тя не е погледнала случайно през прозореца и ако Параскевич е паркирал колата си на друго място, кой знае кога щяха да го открият. Така или иначе, убиецът е разполагал с цял вагон време, за да изчезне далеч от местопрестъплението.

— Съчувствам ви — много сериозно произнесе генералът. — А намерили ли са оръжието?

Че как иначе — отвърна Настя. — Вече няма такива глупаци, които да отнасят със себе си оръжието и да го скриват обратно в кухненското шкафче. То било там, редом с трупа. Един такъв симпатичен „Макаров“ със заглушител. И всичките му номера са изпилени. Това вече стана хубава традиция. Провериха го в куршумо-гилзотеката — чист е, не е „работил“.

— Да, съвсем лошо — кимна Заточни. — Значи така стоят нещата с убийството. А какво има около потърпевшия?

— Също не е много. Но в общи линии може да се измъкне нещичко. Леонид Параскевич е бил доста популярен писател. И знаете ли с какво сее прославил? С женски романи. Не с криминалета, не с фантастика, не със звездни войни и киборги убийци, а с женски любовни романи. Книгите му буквално се разграбвали. Започнал да пише преди пет-шест години и веднага се получило успешно. Още първото му произведение, което дамите си купили просто „за проба“, завладяло сърцата им сериозно и задълго. Оттук нататък те започнали да очакват романите му, разпитвали продавачите, молели ги да им запазят, щом се появи нещо новичко. До смъртта си Параскевич е написал двадесет и шест любовни истории и всичките са излезли от различни издателства в доста прилични тиражи. Всичко това добре, Иван Алексеевич, но в тази връзка мен ме интересува въпросът: бил ли е богат Параскевич и ако да, то къде са му парите, а ако не — то защо? На автор от класата на Леонид Владимирович издателствата би трябвало да заплащат най-малко по двеста долара на кола, а той е написал и издал повече от петстотин коли. Подчертавам — минимум двеста долара. А ако е както се полага, хонорарът му трябва да е четиристотин. Той е пишел невероятно бързо. И въобще е бил много талантлив. Съвсем сериозно ви говоря, Иван Алексеевич — добави Настя, забелязвайки как по устните на генерала пробягва иронична усмивка. — Не ме домързя и прочетох няколко негови книги. Подбрах двете първи, две с двугодишна давност и трите най-последни. Той наистина пише стабилно — минимум сополивене и удивително познаване на женската душа. Очевидно жена му постоянно го е консултирала. Та така, ако бяха му плащали по минималната прилична разценка, за пет години би спечелил повече от сто хиляди долара. А къде са те? Колата му е старичка и е купена още преди да започне толкова успешно да се издава. Жилището му излязло практически почти без пари, защото преди с жена си са живеели в двустаен апартамент, здравата опушен, сто години неремонтиран, но затова пък намиращ се в пределите на „Садовое колцо“. Новобогаташите са се изръсили за него толкова щедро, че парите са му стигнали напълно да си купи прекрасно тристайно жилище в нова сграда — наистина накрай света, докъдето още и метрото не ходи. Преселили са се десетина дена преди убийството и тъкмо започвали да си купуват нови мебели. Преди това пет години живеели скромно, не са ходили на почивка в чужбина, кожи и диаманти не са купували. Така че аз, както казват в Одеса, се интересувам да зная: къде са парите? Неутешимата вдовица на моя нескромен въпрос за парите отговори, че имали в наличност двадесетина хиляди, с които планирали да обзаведат жилището си, и може би, ако останело нещичко, да сменят колата с по-нова.