Александра Маринина - Седмата жертва

— А защо казваш, че лелката е била с неопределен вид и възраст? — внимателно попита Алексей, като изслуша разказа й.

— Защото нашият Ванятка е още малък, за да определи правилно възрастта на една жена. Съдейки по неговото описание, дамата не е била преуспяваща, изглеждала доста мърлява и опърпана. И зъбите й не били в ред, много от тях липсвали. Значи най-вероятно е скитница или алкохоличка. Такава жена и на двайсет и осем може да изглежда като на петдесет — обясни Настя.

— Откъде тогава може да има сто долара? — смая се Льоша.

— Знам ли. Или тоя вагабонтин Ванка лъже, или това не са били нейни пари, била е само посредник. Зад това плакатче стои трети човек. И точно това най-много ме плаши. По-добре да се окаже, че Жуков лъже. Разбираш ли, Льоша, в джоба му наистина имаше сто долара. Откъде ги е взел? Родителите му ни уверяваха, че той никога не е имал толкова пари, разбира се, давали му джобни, но не толкова. Ако не е имало никаква лелка, трябва да разберем откъде хлапакът има парите. Льош, аз сигурно съм абсолютно аморално същество, но ми се ще да се окаже, че ги е откраднал или ги е спечелил от някаква лотария, или пък ги е получил за криминална услуга. Тогава със сигурност ще знам, че не е имало никаква жена, и ще заспя спокойно. Защото, ако е имало жена, която е дала на Ванка сто долара, това означава, че онзи, третият, е сериозна личност. Сто долара на хлапака, още някакви пари — на лелката за посредничеството, и всичко това за какво? За да уплаши две жени, които работят в милицията. Просто да ги уплаши. Да си направи шега, тъй да се каже. В случая резултатът не си струва парите. И изводите, които се натрапват от това, никак не ме радват.

— Добре, дай да разгледаме изводите — с готовност кимна Алексей. — Първо, този шегаджия е чалнат милионер. Обича шегичките, впрочем хуморът му е възчерен, но без последствия. А пари има много, изобщо не ги брои. Такъв извод задоволява ли те?

— Такъв ме задоволява — съгласи се Настя. — Може ли да си досипя малко?

— Може.

Тя си взе още карфиол, известно време замислено се взира в самотното кюфте в тигана, после внимателно отряза с вилицата точно половината и веднага я лапна.

— По братски — обясни тя и си седна на мястото. — Не съм някаква… честна съм, а между другото можех да изям цялото кюфте, когато не ме гледаш.

Чистяков се позасмя, посегна към котлона, взе тигана и сложи в чинията на жена си останалата половинка кюфте.

— Яж, честна моя, в хладилника има пълна паница кайма, мога да изпържа още. Вторият извод ми е ясен и така. Резултатът очевидно е значително по-голям, отколкото си представяте вие с Татяна. Имаш ли трети извод?

— Трети нямам. Вторият се раздвоява на въпросите: коя от нас двете е този резултат, Таня или аз?

— А ти коя предпочиташ да е?

Настя въздъхна. Какво предпочита тя? Тя би искала всичко това да се окаже шега на чалнат идиот милионер. Но ако не е… Коя от тях е искал да уплаши?

Тя мълчаливо изми чиниите, премести стола си до прозореца и седна, като подпря лакти на перваза. Вече беше съвсем тъмно и навън сякаш бе късна нощ, а не съботна вечер, дори колите незнайно защо бяха малко. Усещането беше, сякаш Москва бе замряла, притихнала, уплашено чакаща нещо. Впрочем нищо чудно — при сегашната ситуация не се знаеше какво ще се случи не само утре, но и след час. С пускането на телевизора днес никой не може да бъде сигурен, че няма да чуе някаква зашеметяваща новина — например забрана на твърдата валута или покачване на курса на долара на ново невиждано ниво. Или че нещо лошо се е случило с президента. Казват, че напоследък бил сериозно болен. Ако днес бъдат обявени избори за нов президент, ще се развихри такава бъркотия, че всички изобщо ще забравят за клетата икономика. Я стига бе, каква ти криза, когато трябва да се грабне властта? А хората трябва да живеят, да разпределят някак оскъдния си бюджет, та да изкарат до заплата, трябва да вземат някакви жизненоважни решения, а как да ги вземат, когато не се знае какво ще стане след един час? Всички са се притаили, изпокрили са се в дупчиците си и чакат.

Чака и тя, Настя Каменская. Защото още не може да отгатне къде ще срещне смъртта.

Чума бе! Същинска чума, а не човек. И какво иска от мен? Хайде, добре, благодарско, че даде пари. Аз нищо, че пия, все пак не съм пропаднала алкохоличка, мозъкът ми още не се е спиртосал напълно, така че разбирам — даде ми ги не за да ги отработя, просто ми ги подари тези пари. Много пари! Ама то това работа ли беше? Да намеря някой хлапак и да му пробутам сто гущера заедно с картона. Аз бих вършила такава работа по хиляда пъти на ден просто срещу чашка, а той ми тръсна толкова, че страх да те побие! Нали ви казвам — чума.