Карин Фосум - Индийската съпруга

Гюндер изчака думите на свещеника да стигнат до съзнанието му. После вдигна глава и го погледна.

— Питам се какъв ли Божи промисъл се крие зад всичко случило се.

Лицето му се сгърчи гневно. Берг погледна през прозореца. Листата на дърветата бавно летяха към земята.

— И аз си задавам същия въпрос — тихо се съгласи той.

След кратко мълчание Гюндер се окопити.

— Децата в Индия играят на футбол между гробовете — сети се той. — Струва ми се някак естествено и приятно.

— Да, би било чудесно — усмихна се свещеникът. — Но не аз решавам кое да е позволено и кое — не.

Гюндер се прибра вкъщи. Застанал на най-долното стъпало, той се колебаеше дали да се качи на втория етаж. Най-сетне взе решение и изкачи бавно стълбите. Извади кутията с дрехите на Пуна. С благоговеен трепет и търпение се зае да ги вади една по една и да ги окачва. Гардеробът, допреди пълен само със сиви и черни костюми, придоби съвсем различен облик. Гюндер нареди обувките ѝ под гардероба. Отнесе тоалетните ѝ принадлежности в банята. Четката ѝ остави под огледалото, а малкото ѝ шишенце с парфюм — до лосиона си за след бръснене. После седна до прозореца в кухнята и се загледа в градината. Беше се заоблачило и всичко посивя. Пред прозореца висеше топка с храна за птици. От време на време там кацваше по някой синигер. Мислите не даваха покой на Гюндер. Как ли би изглеждал живота му с Пуна? Дали и тя е очаквала с такова нетърпение да създадат семейство? Или е гледала на него само като на финансово обезпечен мъж — ключ към безгрижно бъдеще, както се изрази Марие? Сега нямаше начин да разбере дали бракът им е бил важен за нея; дали е щяла да бъде любяща съпруга и предана спътница в живота. Или просто се е радвала на възможността да се отърве от мизерията в Мумбай. Как да получи отговор? Гюндер се мъчеше да надникне в бъдещето си: очакваха го безконечни предположения и представи как би се стекъл животът им в мечтите му. Той така и не ѝ каза, че я обича, и сега съжаляваше горчиво. А трябваше да го изкрещи от най-високата планина, за да го чуят всички: обичам те, обичам те, Пуна!

Какво е любовта, отчаяно се питаше той. Изпепеляваща страст.

Отпусна глава върху ръцете си и простена. Мъчеха го вътрешни терзания. Какво ли си е помислила Пуна, когато не го е намерила на летището? Каква ще бъде сега Марие? Колко грижи ще се наложи да полагат за нея?

Гюндер вдигна глава. Забеляза зеления мицубиши „Паджеро“ на пощальона. Спря пред пощенската му кутия. Гюндер изчака джипът да потегли и се втурна навън. Имаше писмо, адресирано до него, в голям плик. Влезе в кухнята и го отвори. Писмото на Пуна до брат ѝ. Оригиналното, на марати, и превод на норвежки. Сайер прилагаше и кратък поздрав. Гюндер си сложи очилата и се помъчи да запази спокойствие, за да не му се разтреперят ръцете. Започна да чете. Навън небето се изясни. Отместилият се облак откри сияещо октомврийско слънце. Тревата заблестя. Тънък слой лед покриваше декоративното корито в градината. На прозореца кацна голям пъстър кълвач. Заби нокти в топката с храна и започна ожесточено да кълве семената. Мъжки е, помисли си Гюндер. Под слънчевите лъчи задната част на главата му лъщеше в кървавочервено. Гюндер довърши писмото. Всичко в него притихна.

Скъпи братко Шираз,

Отдавна не сме се виждали. Пиша ти по важен въпрос. Прощавай, задето не вземам мнението ти под внимание.

Вече съм омъжена. Подписахме вчера. Съпругът ми е свестен, любвеобилен и почтен. Отнася се с мен като с дете, което има нужда от подкрепа и закрила. Казва се Гюндер Юман.

Господин Юман е едър, силен и хубав мъж. Няма много коса и не е особено бърз, когато действа и преценява. Но обмисля старателно всяка своя стъпка и постъпва според вътрешното си убеждение. В родината си има къща с градина и овошки и постоянна работа. Предупреди ме, че там е студено, ала не ме е страх. Обгърнат е от светла и топла аура. Искам да живея при него. Това е най-съкровеното ми желание. Затова мнението ти не ме притеснява, братко. Ще замина за страната му и ще живея в дома му до смъртта си. На света няма по-добър мъж от Гюндер Юман. Ръцете му са големи и отворени, а очите — сини като небето. Едрото му тяло излъчва сила. Зная го, защото го видях и го усетих. С него ще живея щастливо. Радвай се за мен!

И бъди щастлив като мен заради всичко, което ми се случи.

1. Карин Фосум — „ОКОТО НА ЕВА“

2. Ане Холт — „ВСИЧКО МОЕ“ .