Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

— Добре ще е да го почистиш и да го заредиш. Това ще бъде отчаян човек и макар че ще го изненадам, по-добре да сме готови за всичко.

Отидох в стаята си и последвах съвета му. Когато се върнах с револвера, масата беше почистена, а Холмс се бе заел с любимото си занимание — да стърже на цигулката си.

— Фабулата се заплита — каза той, когато влязох. — Току-що се получи отговор на моята телеграма до Америка. Гледището ми за случая наистина е вярно.

— И какво е то? — попитах нетърпеливо.

— Трябва да сменя струните — отклони въпроса ми той. — Прибери револвера в джоба си. Когато човекът дойде, говори с него, както си говориш обикновено. Останалото е моя работа. Не го гледай прекалено изпитателно, за да не го изплашиш.

— Вече е осем часа — погледнах неспокойно часовника си.

— Да. Вероятно ще пристигне след няколко минути. Открехни вратата. Добре. Сега постави ключа от вътрешната страна. Благодаря ти! Виж каква книга намерих в една антикварна книжарница вчера. De jure inter gentes , отпечатана на латински език в Лиеж, Белгия, през 1642 година. Когато е била публикувана, главата на Чарлс I още е стояла здраво на раменете му.

— Кой е печатарят?

— Някой си Филип дьо Кроа. На форзаца има избелял надпис с мастило Ex libris Guelielmi Whyte . Интересно кой ли е бил този Уилям Уайт. Сигурно някой пресметлив адвокат от XVII век. По почерка му личи, че е бил юрист. Струва ми се, че нашият човек пристига.

Още преди да довърши последното си изречение, се позвъни. Шерлок Холмс стана рязко и премести стола си по-близо до вратата. Чухме стъпките на прислужницата, докато прекосяваше хола, после рязкото щракане на резето, когато се отвори вратата.

— Тук ли живее доктор Уотсън? — попита ясен, леко дрезгав глас.

Не можахме да чуем отговора на прислужницата, вратата се затвори и някой тръгна нагоре по стълбите. Стъпките бяха несигурни и малко провлачени. Докато Холмс се вслушваше в тях, по лицето му се изписа изненада. Стъпките бавно приближиха към нашата стая и на вратата се чу леко почукване.

— Влезте! — извиках.

Вместо силен мъж, какъвто очаквахме, на вратата се показа престаряла сбръчкана бабичка. Изглежда, я заслепи внезапно блесналата пред нея светлина на стаята, защото, след като се поклони леко, се изправи пред нас с гуреливите си очи и неспокойно зарови в джобовете си с треперещи нервни пръсти. Погледнах към Холмс, на чието лице бе изписано такова разочарование, че се помъчих да изглеждам колкото може по-спокоен. Старицата извади един вечерен вестник и посочи нашето обявление.

— Това ме води при вас, господа! — каза тя, като отново се поклони леко, — златен венчален пръстен, намерен на „Брикстън роуд“. Той е на дъщеря ми Сали, тя е женена от една година, а пък мъжът й е стюард на един кораб и какво ще рече, когато се прибере и види, че пръстена го няма! И без това си е доста бесен, а като пийне, съвсем полудява. Ако искате да знаете, тя снощи отиде на цирк заедно с…

— Това ли е нейният пръстен? — попитах.

— Слава Богу! — извика старицата. — Сали много ще се зарадва тази вечер. Това е пръстенът.

— А какъв ви е адресът? — попитах я, вземайки един молив.

— Улица „Дънкан“ 13, Хаундсдич. Доста далеч е.

— Но „Брикстън роуд“ не е между цирка и Хаундсдич — каза остро Холмс.

Старицата се обърна и го изгледа изпитателно със зачервените си очички.

— Господинът ме попита за моя адрес — каза тя. — Сали живее на „Мейфийлд плейс“ 3.

— А вашето име е…

— Името ми е Сойър, нейното е Денис. Нали е женена за Том Денис. Хубавеляк, спретнато момче, докато е в морето. Няма по-добър стюард в цялата компания, но слезе ли на брега, заради жените ли, заради пиенето ли…

— Ето ви пръстена, мисис Сойър — прекъснах я аз, подчинявайки се на знака на моя съквартирант. — Очевидно е на дъщеря ви и аз се радвам, че мога да го върна на законния му собственик.

Мънкайки безброй благословии и благодарности, старицата пъхна пръстена в джоба си и тръгна надолу по стълбата. Щом тя излезе, Шерлок Холмс скочи и се втурна в стаята си. След малко се появи с вратовръзка и връхно палто.

— Ще я проследя — каза той забързано. — Сигурно е съучастник и ще ме отведе при него. Чакай ме.

Външната врата едва бе хлопнала, когато Холмс се спусна по стълбите. Поглеждайки през прозореца, видях старицата бавно да пристъпя по отсрещния тротоар, докато нейният преследвач я дебнеше от разстояние.

„Или цялата му теория е невярна — помислих си аз, — или сега вече ще разкрие загадката.“