Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

Колкото повече си мислех за това, толкова по-невероятна ми изглеждаше хипотезата на моя съквартирант, че човекът е бил отровен. Спомних си как бе подушил устните на убития, и не се съмнявах, че е открил нещо, което да го наведе на мисълта за отрова. А и после, ако не беше отрова, какво би могло да причини смъртта, след като нямаше рани или следи от опити за удушване. Но, от друга страна, чия беше кръвта, така обилно поръсена по пода? Следи от борба не се намериха, а и жертвата нямаше никакво оръжие, с което е могла да нарани противника си. Усещах, че докато тези въпроси остават без отговор, нито Холмс, нито аз нямаше да можем да мигнем. Спокойното му уверено държане ме убеждаваше, че вече си е изработил хипотеза, която обяснява всички факти, макар изобщо да не можех да си я представя.

Той се прибра много късно. Явно не само концертът го бе забавил толкова. Когато се появи, вечерята вече беше сервирана.

— Беше чудесно — каза той, когато седна на мястото си. — Спомняш ли си какво казва Дарвин за музиката? Той твърди, че способността да се създава и да се цени музиката се е появила у хората дълго преди да овладеят способността да говорят. Може би това е причината, поради която ни въздейства така дълбоко. Пробужда в душите ни бледи спомени за онази далечна мъглява епоха, когато човечеството е било в детската си възраст.

— Това е всеобхватна идея — отбелязах аз.

— Ако искаме идеите ни да обясняват природата, наистина трябва да бъдат всеобхватни — отвърна Холмс. — Но какво ти стана? Не приличаш на себе си. Случаят на „Брикстън роуд“, изглежда, съвсем те е разстроил.

— Да си призная, наистина е така — казах аз. — Би трябвало да съм по-закален след преживяното в Афганистан. Там край Мейуонд пред очите ми накълцаха другарите ми на парчета и все пак издържах.

— Струва ми се, разбирам причината. Около този случай цари загадъчна атмосфера, която подхранва въображението, докато, когато въображението не участва, не се изживява ужас. Чете ли вечерния вестник?

— Не.

— Описанието на случая е доста добро. При това не се споменава фактът, че когато трупът е бил вдигнат, на пода е паднал венчален пръстен на жена. И това е чудесно.

— Защо?

— Погледаш това обявление — отвърна той. — Изпратих го във всички вестници тази сутрин веднага след като се запознахме със случая.

Той ми подхвърли вестника и аз погледнах към мястото, което сочеше. Беше първото обявление под рубриката „Намерени“ и гласеше:

Намерен златен венчален пръстен на „Брикстън роуд“ между кръчмата „Белият елен“ и Хоуланд гроув. Обърнете се към д-р Уотсън, улица „Бейкър“ 221-Б, между 8 и 9 часа вечер.

— Извинявай, че използвах твоето име — каза той. — Ако бях написал моето, някой от онези тъпаци можеше да го забележи и да обърка работата.

— Няма значение — отвърнах. — Но да предположим, че наистина дойде някой. Та нали у мен няма никакъв пръстен?

— Напротив, има — каза той, подавайки ми един пръстен. — Този може да свърши работа. Почти като другия е.

— А кой очакваш да се отзове на това обявление?

— Ами човекът с кафявото палто, нашият червендалест приятел с тъпите обувки или четвъртитите пръсти на краката. Ако не дойде сам, поне ще изпрати някой съучастник.

— А няма ли да му се стори опасно?

— Не. Ако предположенията ми за този случай се окажат верни, а имам всички основания да вярвам в това, този човек ще се реши на всякакъв риск, само и само да не загуби пръстена. По мое мнение го е изпуснал, когато се е навеждал над трупа на Дребър, но без да се усети в момента. Разбрал е, че го е изгубил, чак след като е напуснал къщата, и се е върнал бързо обратно, но е намерил полицията, защото от глупост е оставил свещта да гори. Наложило му се е да се преструва на пиян, за да приспи евентуалните подозрения на полицаите. Постави се на мястото на този човек. След като премисли всичко, може да му се стори, че е изпуснал пръстена навън, след като е излязъл от къщата. Какво ще направи в такъв случай? Ще започне да търси с настървение, с надеждата, че може да го открие в рубриката за намерени вещи. Няма начин да не попадне на нашето обявление. Много ще се зарадва. Защо да се страхува от капан? Според неговата логика няма причина намирането на пръстена да се свързва с убийството. Защо да не дойде? Наистина ще дойде. Най-късно след час ще пристигне.

— А после? — попитах аз.

— После ще ме оставиш да се разправям с него. Имаш ли оръжие?

— Моя стар служебен револвер и няколко патрона.