Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

„Дейли нюз“ отбелязваше, че без съмнение престъплението било политическо. Деспотизмът и омразата към либерализма, присъщи на повечето континентални правителства, били причина на нашия бряг да пристигнат хора, които биха могли да бъдат чудесни граждани, ако не ги тровел горчивият спомен за преживяното в родните им страни. Тези хора живеели по строгите закони на честта и всяко отклонение от тях се наказвало със смърт. Трябвало да се положат всички усилия да бъде намерен Стангърсън и да се научат от него повече подробности за обичаите и привичките на покойника. С откриването на адреса, на който е живял, била направена голяма крачка напред. Откритието било резултат, постигнат само благодарение на проницателността и енергичността на мистър Грегсън от Скотланд ярд.

Двамата с Шерлок Холмс прочетохме писанията на закуска и, както изглежда, те много го забавляваха.

— Казах ти, че каквото и да се случи, Лестрейд и Грегсън ще оберат лаврите.

— Зависи как ще се развият нещата.

— Това няма никакво значение. Хванат ли убиеца, ще бъде благодарение на техните усилия, а ако избяга, ще стане въпреки техните усилия. Така или иначе, все аз ще съм губещият. Каквото и да направят те, ще ги похвалят. Всеки глупак винаги намира друг, по-голям глупак, който да го хвали.

— Какво, по дяволите, е това? — извиках аз, защото точно в този момент откъм стълбището се чу тропането на много крака, а заедно с това възмутените възклицания на нашата хазяйка.

— Това е подразделението „Бейкър“ на детективските полицейски сили — сериозно изрече моят съквартирант и още докато говореше, в стаята се втурнаха шест изключително мръсни и парцаливи гаменчета.

— Мирно! — извика остро Холмс и шестимата мърляви нехранимайковци застанаха в една редица. — Занапред ще изпращате само Уигинс да докладва, а останалите ще чакате долу на улицата. Открихте ли го, Уигинс?

— Не, сър — отвърна едно от момчетата.

— Не съм и очаквал да стане толкова скоро. Продължавайте. Ето ви надниците — той даде на всеки по един шилинг. — А сега вървете и искам следващия път, като дойдете, рапортът ви да е по-добър.

Той махна с ръка и те хукнаха надолу по стълбището като множество плъхове и само след миг чухме пронизителните им гласове откъм улицата.

— Едно от тези просячета може да свърши по-добра работа от десет полицаи — каза Холмс. — При появата на служебно лице устите на хората се запечатват. А тия хлапета ходят навсякъде и чуват всичко. Единственото, което им липсва, е организираност.

— Във връзка със случая „Брикстън“ ли си ги наел?

— Да, има едно нещо, което искам да проверя. Просто въпрос на време. Охо! Предстои ни да чуем някакви новини за отмъщение! Задава се сияещият Грегсън. Уверен съм, че идва при нас. Да, спира се. Ето го и него.

Звънецът се обади и след няколко секунди русокосият детектив, след като изкачи стълбата по три стъпала наведнъж, се втурна в стаята.

— Драги приятелю — извика той, стискайки отпуснатата ръка на Холмс, — трябва да ме поздравите. Изясних целия случай.

По изразителното лице на Холмс премина сянка на загриженост.

— Искате да кажете, че вече държите вярната следа? — попита той.

— Вярната следа! Държим самия човек под ключ, сър!

— И името му е?

— Артър Шарпантие, младши лейтенант от флота на Нейно величество — извика Грегсън, изпъчил гърди и потривайки важно ръце.

Шерлок Холмс въздъхна с облекчение и лицето му се отпусна в усмивка.

— Седнете и опитайте от тези пури — каза той. — Много бихме искали да ви чуем. Искате ли малко уиски със сода?

— Нямам нищо против — отвърна детективът. — Големите изпитания, на които бях подложен през последните два дни, напълно ме изтощиха. Не толкова физическите усилия, както сам разбирате, колкото умственото напрежение. Вие можете да прецените това, Холмс, защото и двамата сме хора на умствения труд.

— Оказвате ми голяма чест — каза Холмс със сериозен тон. — Нека чуем как стигнахте до този така благоприятен резултат.

Детективът се настани в креслото, подръпвайки самодоволно от пурата си. След това, внезапно развеселен от нещо, се плесна по бедрата.

— Най-смешното е, че оня глупак Лестрейд, който се смята за толкова умен, тръгна по съвсем погрешна диря. Той преследва секретаря Стангърсън, който е толкова свързан с това престъпление, колкото и едно неродено бебе. Но се съмнявам, че вече го е хванал.

Тази мисъл така го развесели, че чак се задави от смях.