Агата Кристи - Клуб „Вторник вечер“

„Но трябва да има! — извика Елиът Хейдън. — Сигурно е изпаднала. Трябва да е някъде на земята. Нека огледаме.“ Претърсихме мястото, но напразно. Вайълет Манъринг внезапно каза:

„Дайана държеше нещо. Нещо като кинжал. Видях го. Видях го да проблясва, когато го заплашваше.“

Елиът Хейдън поклати глава.

„Ричард изобщо не се е доближавал на по-малко от три метра от нея“ — възрази той.

Лейди Манъринг се беше надвесила над проснатото на земята момиче.

„В ръката й сега няма нищо — обяви тя. — А и на земята до нея не виждам да има нещо. Сигурна ли си, че си го видяла, Вайълет? Аз не съм.“

Доктор Саймъндс се приближи до девойката.

„Трябва да я занесем в къщата — рече той. — Роджърс, ще ми помогнете ли?“

Отнесохме припадналото момиче в къщата. После се върнахме за тялото на сър Ричард.

Доктор Пендър спря, огледа се и се заизвинява:

— В днешно време човек е наясно с тия неща — рече той — благодарение на детективските романи. Всяко момче от улицата ще ви кажа, че трупът не трябва да се мести. Но тогава ние не знаехме това и съответно отнесохме трупа на Ричард Хейдън в спалнята на неговата квадратна гранитна къща. Икономът бе изпратен с велосипед да извика полицията. Дотам пътят беше около осемнадесет километра.

Тогава Елиът Хейдън ме дръпна настрана.

„Вижте — рече ми той. — Аз се връщам в гората. Това оръжие трябва да бъде открито.“

„Ако изобщо има такова“ — усъмних се аз.

Той сграбчи ръката ми и яростно я разтърси.

„Оставили сте се да ви влязат тия суеверни глупости в главата. Мислите си, че смъртта му е свръхестествена. Е, аз се връщам в гората, за да разбера това.“

— Странно, но не ми се щеше той да отива там. Направих всичко възможно да го разубедя, но безрезултатно. Самата идея за онзи плътен пояс от дървета ми бе противна и аз бях завладян от силното предчувствие за предстояща беда. Но Елиът бе твърдоглав. Мисля, че той самият също бе уплашен, но не си го признаваше. Тръгна изпълнен с решителност да разбули тази загадка. Беше страховита нощ, никой от нас не можеше да заспи, нито пък се опита. Когато полицията дойде, изрази своето искрено недоверие в цялата тази работа. Полицаите изявиха голямото си желание да подложат мис Ашли на кръстосан разпит, но за това трябваше да се съобразяват с доктор Саймъндс, който енергично се противопостави. Мис Ашли се бе съвзела от припадъка или транса си и той й бе дал приспивателно. Тя в никакъв случай не бивало да бъде безпокоена до другия ден. Едва около седем сутринта се сетихме за Елиът Хейдън и тогава Саймъндс изведнъж попита къде е той. Обясних какво бе намислил Елиът и мрачното лице на Саймъндс стана още по-навъсено.

„Ще ми се да не беше го правил. Това е… това е безумие!“ — рече той.

„Не мислите, че може да му се е случило нещо лошо, нали?“

„Надявам се, че не. Отче, мисля, че ще е по-добре, ако ние двамата отидем да проверим.“

— Знаех, че е прав, но трябваше да събера целия си кураж, за да се реша на това. Тръгнахме заедно и отново влязохме в тази злокобна гора. Повикахме го два пъти по име, но не получихме отговор. След миг-два излязохме на ливадата, която на ранната утринна светлина изглеждаше бледа и призрачна. Саймъндс ме стисна за ръката и аз неволно възкликнах. Снощи, когато бяхме тук на лунна светлина, на тревата по очи лежеше тяло на мъж. Сега, на ранната утринна светлина, пред очите ни се разкри същата гледка. Елиът Хейдън лежеше точно на същото място, където беше лежал и братовчед му.

„Господи! — извика Саймъндс. — И него!“

Втурнахме се през тревата. Елиът Хейдън беше в безсъзнание, но дишаше едва-едва и този път нямаше никакво съмнение кое беше причинило трагедията. Дълго тънко бронзово острие бе останало в раната.

„Пронизан е в рамото, не в сърцето. Имал е късмет — отбеляза докторът. — Честна дума, не знам какво да мисля. Във всеки случай той е жив и ще успее да разкаже какво се е случило.“

— Ала точно това Елиът Хейдън не можа да ни каже. Разказът му бе изключително мъгляв. Напразно търсил камата, докато накрая се отказал от издирването и се приближил до храма. Тогава увереността му, че някой го наблюдава откъм горския пояс, нараснала. Съпротивлявал се на това усещане, но не можел да се отърси от него. Каза ни, че започнал да духа някакъв странен студен вятър, който сякаш не идвал откъм дърветата, а от вътрешността на храма. Извърнал се и надникнал вътре. Видял малката фигурка на Богинята и почувствал, че е под влияние на зрителна измама, фигурата сякаш се уголемявала все повече и повече. После изведнъж усетил, че нещо го удря между очите и залитнал назад, а докато падал, почувствал остра, пареща болка в лявото рамо. Този път камата бе идентифицирана като идентична на онази, която е била изровена от надгробната могила на хълма и откупена от Ричард Хейдън. Дали я е държал в къщата или в храма в гората, никой не знаеше. Полицията бе и винаги ще бъде на мнение, че той умишлено е бил прободен от мис Ашли, но предвид колективните ни показания, че тя въобще не се е доближавала на по-малко от три метра от него, те не можеха да поддържат обвинението си срещу нея. Така че тази работа бе и си остана загадка. Настъпи тишина.