Агата Кристи - Клуб „Вторник вечер“

— Нищо не може да се каже — рече накрая Джойс Лемприер. — Всичко е така ужасно и… и невероятно. Вие имате ли някакво обяснение, доктор Пендър?

Старецът кимна.

— Да — рече той. — Имам… нещо като обяснение. Доста е странно, но… за мен все още някои факти остават необяснени.

— Била съм на спиритически сеанси — рече Джойс. — И можете да казвате каквото си щете, но се случват много необясними неща. Мисля, че би могло да се обясни с някакъв вид хипноза. Момичето наистина се е превърнало в жрица на Астарта и смятам, че, така или иначе, пробола го е тя. Вероятно е метнала камата, която мис Манъринг е видяла в ръката й.

— Може да е било копие — предположи Реймънд Уест. — В края на краищата лунната светлина не е особено силна. Сигурно е държала в ръце някакво копие и го е пронизала от разстояние, а после, предполагам, масовата хипноза е свършила останалото. В смисъл че всички вие сте били подготвени да видите как той бива поразен от свръхестествени сили и затова така и сте го видели.

— В мюзикхоловете съм виждал да се правят удивителни неща с оръжие и ножове — рече сър Хенри. — Сигурно е било възможно някой да сее криел в горския пояс и с абсолютна точност да е хвърлил нож или кама оттам. Разбира се, трябва да приемем, че е бил професионалист. Признавам, че това изглежда като изсмукано от пръстите, но ми се струва единствената приемлива теория. Помнете, че другият мъж определено е имал чувството, че в гората е имало някой, който го е наблюдавал. Колкото до мис Манъринг, която е казала, че мис Ашли е държала в ръката си кама, докато другите твърдят обратното, това никак не ме изненадва. Ако имахте моя опит, щяхте да знаете, че показанията на пет човека за едно и също нещо ще се различават толкова много, че чак не е за вярване.

Мистър Педърик се покашля.

— Но при всичките тези хипотези ние сякаш пренебрегваме един съществен факт — отбеляза той. — Какво е станало с оръжието? Мис Ашли трудно би могла да се отърве от едно копие, както си е стояла там, в средата на ливадата. А ако един скрит убиец е хвърлил кама, то тогава тя е щяла да бъде в раната, когато сър Ричард е бил обърнат. Смятам, че ние ще трябва да се откажем от всички несъстоятелни теории и да се ограничим с реалните факти.

— И докъде ни водят те?

— Ами едно нещо изглежда съвсем ясно. Никой не е бил в близост с човека, когато ударът е бил нанесен, така че единственият, който би могъл да го извърши, е той самият. Всъщност — самоубил се е.

— Но защо, да му се не види, ще се самоубива? — попита Реймънд Уест недоверчиво.

Адвокатът отново се покашля.

— Това отново е хипотетичен въпрос — рече той. — В момента не говорим за тази страна на нещата. Струва ми се, като изключим свръхестествената намеса, в която нито за миг не повярвах, че единственият начин, по който нещата са можели да се развият, е този. Той се е пробол и докато е падал, ръцете му са се разперили, издърпвайки камата от раната, след което тя е излетяла далеч в зоната на дърветата. Мисля, че това, макар да звучи невероятно, е напълно възможно.

— Не бих казала, че съм сигурна — започна мис Марпъл. — Всичко наистина твърде ме озадачава. Но понякога се случват странни неща. На градинското увеселение на лейди Шарпли миналата година човекът, който подреждаше игрището на часовников голф 9 9 Игра, в която един или повече играчи се опитват да вкарат топка в малка дупка в земята от дванадесет позиции, отдалечени на равно разстояние от нея. — Б.пр. , се препъна в едно от номерираните колчета, изпадна в безсъзнание и не се свести цели пет минути.

— Да, скъпа лельо — рече кротко Реймънд. — Но той не е бил прободен, нали?

— Разбира се, че не, скъпи — отвърна мис Марпъл. — Нали това казвам и аз. Има, несъмнено, само един начин, по който бедният сър Ричард е можел да бъде прободен, но преди всичко ми се ще да узная защо е залитнал. Естествено, може да се е спънал в някой корен. Ясно е, че е гледал момичето, а и на лунна светлина е много възможно човек да се спъне в нещо.

— Казвате, че има един-единствен начин, по който сър Ричард е можел да бъде прободен, мис Марпъл? — попита пасторът, като я гледаше с интерес.

— Много е тъжно и не ми се ще да мисля за това. Служил си е с дясната ръка, нали? Трябва да е било така, щом се е промушил в лявото рамо. Винаги съм съжалявала за бедния Джак Бейнс, който пострада във войната. Помните ли, че той се простреля в крака след едно много ожесточено сражение в Арас. Разказа ми, когато отидох да го видя в болницата и много се срамуваше от това. Не мисля, че клетият Елиът Хейдън е спечелил много от долното си престъпление.