Агата Кристи - Клуб „Вторник вечер“

— Скъпа лельо Джейн — рече Реймънд с известно нетърпение. — Какво общо има с този случай покойният и отдавна забравен Харгрейвс?

— Този разказ веднага ми напомни за него — каза мис Марпъл. — Фактите толкова си приличат, нали? Предполагам, че бедното момиче вече си е признало и така сте узнали, нали, сър Хенри?

— Какво момиче? — попита Реймънд. — Скъпа лельо, за какво говориш?

— За бедното девойче Гладис Линч, разбира се — онази, дето била така ужасно разстроена, когато докторът говорил с нея. И как няма да е, горката! Надявам се, че ще обесят този отвратителен човек Джоунс, задето е направил от бедното дете убийца. Предполагам, че и нея ще я обесят, горкичката!

— Мисля, мис Марпъл, че вие малко сте се заблудили — започна мистър Педърик.

Но мис Марпъл решително тръсна Глава и погледна към сър Хенри.

— Права съм, нали? На мен ми се струва съвсем ясно. Стотиците и хилядите… и трайфъла… искам да кажа, че човек не може да не го забележи.

— Какво общо има трайфълът със стотиците и хилядите? — извика Реймънд.

Леля му се извърна към него.

— Готвачите почти винаги слагат стотици и хиляди 5 5 На английски стотици и хиляди се употребява като название за малки разноцветни захарни пръчици. — Б.пр. върху трайфъла, скъпи — рече тя. — Онези малки розови и бели неща от захар. Разбира се, когато чух, че са имали трайфъл за вечеря и че съпругът бил писал някому за стотици и хиляди, съвсем естествено направих връзка между двете неща. Ето къде е бил арсеникът. В стотиците и хилядите. Той го оставил на момичето и й е казал да ги постави върху трайфъла.

— Но това е невъзможно! — бързо извика Джойс. — Всички са яли от сладкиша.

— О, не — рече мис Марпъл. — Компаньонката е била на диета, нали си спомняте. А ако си на диета, никога няма да ядеш такова нещо. Мисля, че Джоунс просто е отстранил пръчиците от своето парче и ги е оставил в чинията си. Умно, но доста подло.

Погледите на останалите бяха фиксирани върху сър Хенри.

— Чудно — рече той бавно, — но мис Марпъл откри верния отговор. Гладис Линч била забременяла от Джоунс, както гласеше мълвата. Била направо отчаяна. Той искал да отстрани жена си и обещал на Гладис, че ще се ожени за нея, когато жена му умре. Поставил отровата в стотиците и хилядите и й ги дал, като я инструктирал как да ги използва. Гладис Линч почина преди една седмица. Детето й умряло при раждането, а Джоунс я бил изоставил заради друга жена. Тя призна истината на смъртния си одър.

За известно време настъпи тишина, а после Реймънд каза:

— Е, лельо Джейн, един на нула за теб. Не мога да разбера как, да му се не види, успя да отгатнеш! Изобщо не би ми минало през ум, че малката прислужница от кухнята е била свързана със случая.

— Да, скъпи — рече мис Марпъл, — но ти не познаваш живота толкова добре, колкото мен. Човек като Джоунс — недодялан веселяк… Веднага щом чух, че в къщата имало хубаво младо девойче, бях сигурна, че той непременно ще й обърне внимание. Тази история е много печална, много мъчителна и не е от най-приятните теми за разговор. Не мога да ви опиша шока, който преживя мисис Харгрейвс и вълнението, което обзе селото за доста дълго време.

— А сега, доктор Пендър, вие какво ще ни разкажете?

Старият пастор кротко се усмихна.

— Животът ми е преминал все по тихи и спокойни места — рече той. — Бил съм свидетел на твърде малко забележителни случки. И все пак веднъж, когато бях млад, имах едно много странно и трагично преживяване.

— А! — насърчително извика Джойс Лемприер.

— Винаги ще го помня — продължи пасторът. — Навремето то дълбоко ме впечатли и до ден-днешен, с незначителни усилия на паметта си, мога отново да изпитам ужаса на онзи злокобен миг, когато видях човек да загива без никаква очевидна намеса на смъртен.

— Карате ме да настръхна, Пендър — оплака се сър Хенри.

— Тогава и аз настръхнах, както вие се изразихте — отвърна другият. — След тази случка вече не се присмивам на хората, които използват думата „атмосфера“. Наистина има такова нещо. Съществуват различни места, обитавани от добри или зли сили, където тяхното влияние е осезаемо.

— Онази къща — Дъ Ларчис — носи нещастие — отбеляза мис Марпъл. — Старият мистър Смидърс загуби всичките си пари и трябваше да я напусне, после я взеха семейство Карслейк и Джони Краслейк падна по стълбите и си счупи крака, а мисис Карслейк се наложи да замине за Южна Франция по здравословни причини. Сега там живеят семейство Бъртън и дочувам, че почти веднага след нанасянето си се наложило бедният мистър Бъртън да се подложи на операция.