Агата Кристи - Клуб „Вторник вечер“

Бил уведомен дори министърът на вътрешните работи. В Скотланд Ярд се заизсипваха огромни количества анонимни писма и всички те обвиняваха мистър Джоунс в убийството на жена му. Мога да кажа, че нито за миг не се усъмнихме, че в това има нещо повече от празни приказки и селски клюки. Въпреки това, за да се успокои общественото мнение, бе изискана ексхумация. Това беше един от онези случаи на хорско суеверие, които не почиват на нищо солидно, но съвсем ненадейно съмненията се оказаха оправдани. При аутопсията в тялото открихме голямо количество арсеник, от което стана съвсем ясно, че покойната е починала от отравяне именно с арсеник. Скотланд Ярд трябваше заедно с местните власти да установи как е бил поет арсеникът и кой й го е дал.

— А! — възкликна Джойс. — Чудесно! Това се казва загадка!

— Естествено подозренията паднаха върху съпруга. Той биваше облагодетелстван от смъртта на жена си. Не чак в размер на стотици хиляди лири, както романтично си го е представяла хотелската камериерка, но наследяваше солидното количество от осем хиляди. Нямал други доходи, с изключение на парите, които припечелвал, а бил човек с доста екстравагантни навици и афинитет към женското съсловие. Проучихме възможно най-деликатно слуха за неговия интерес към дъщерята на доктора, но макар да стана ясно, че между тях навремето е имало тясна дружба, два месеца преди това те внезапно били скъсали и оттогава изглежда не се срещали повече. Самият доктор — прям и доверчив възрастен човек — бе смаян от резултата от аутопсията. Той бил извикан някъде около полунощ и заварил и тримата да се превиват от болки. Веднага осъзнал колко е сериозно положението при мисис Джоунс и изпратил човек до своята аптека за някакви болкоуспокояващи таблетки. Въпреки всичките му усилия обаче тя умряла, но той нито за миг не заподозрял нещо нередно. Бил убеден, че смъртта й се дължи на някаква форма на ботулизъм 3 3 Отравяне с месо, колбаси или консервирана храна; характерни симптоми — мускулна парализа, нарушено зрение и дишане, често с фатален изход. — Б.пр. . Вечерята включвала консервиран омар, салата, трайфъл 4 4 Английски сладкиш, представляващ пандишпан, напоен с вино, намазан с конфитюр и покрит с яйчен крем, разбита сметана и т.н. — Б.пр. , хляб и сирене. За зла беда от омара нищо не било останало, бил целият изяден, а кутията му — изхвърлена. Докторът разпитал младата прислужница Гладис Линч. Тя била ужасно разстроена, доста разтревожена и много плачела. Трудно му било да я накара да се придържа към същността на въпроса. Тя не спирала да повтаря, че кутията със сигурност не била издута и че омарът й се сторил в отлично състояние. Ето такива бяха фактите, над които трябваше да работим. Ако Джоунс умишлено бе дал арсеник на жена си, изглеждаше съвсем ясно, че не е могъл да стори това посредством нещата, консумирани на вечеря, тъй като и тримата били яли от тях. Има и нещо друго — самият Джоунс се е прибрал от Бирмингам точно когато са сервирали вечерята на масата, така че той не е имал възможност да добави нещо към храната преди това.

— А компаньонката? — попита Джойс. — Закръглената жена с добродушно лице?

Сър Хенри кимна.

— Ние не пренебрегнахме мис Кларк, уверявам ви. Но ни се струваше съмнително, че тя би имала някакъв мотив за извършването на това престъпление. Мисис Джоунс не й беше оставила нищо в завещанието си и крайният резултат от смъртта на работодателката й бе този, че тя трябваше да си търси нова работа.

— Това явно я изключва от подозрение — замислено рече Джойс.

— Един от моите инспектори скоро след това откри показателен факт — продължи сър Хенри. — След вечерята същия ден мистър Джоунс слязъл в кухнята и поискал купа с царевична каша за жена си, която се оплаквала, че не се чувства добре. Изчакал там, докато Гладис Линч я приготви, а после сам я занесъл горе в стаята на жена си. Това, признавам, усложни случая.

Адвокатът кимна.

— Мотив — рече той и запресмята с пръсти. — Възможност. Като търговски пътник на фирма за лекарства той е имал лесен достъп до отрови.

— И е бил човек с не особено висок морал — обади се пасторът.

Реймънд Уест гледаше втренчено сър Хенри.

— Тук има нещо — каза той. — Защо не го арестувахте?

Сър Хенри се усмихна доста кисело.

— Това е неприятната част в този случай. Дотук всичко вървеше като по вода, но ето че се натъкнахме на проблем. Джоунс не бе арестуван, защото при разпита на мис Кларк научихме, че цялата купа с царевична каша била изядена от нея, а не от мисис Джоунс. Да, изглежда тя отишла в стаята на мисис Джоунс както обикновено. Мисис Джоунс седяла изправена в леглото си, а купата била до нея. „Не се чувствам много добре, Мили — рекла тя. — Предполагам, че така ми се пада, задето ядох омар толкова късно. Помолих Албърт да ми донесе купа царевична каша, но сега пък нещо не я ща.“ „Жалко — казала мис Кларк, — че е и добре приготвена, не е на бучки. Гладис наистина е добра готвачка. В днешно време много малко момичета могат да правят истинска царевична каша. Право да ви кажа, аз пък не бих имала нищо против, толкова съм гладна!“ „Хич не се учудвам, щом още продължаваш с онези глупости“ — отвърнала мисис Джоунс. Трябва да поясня — спря сър Хенри, — че мис Кларк, разтревожена от нарастващата си пълнота, започнала да гладува за отслабване. „Не ти се отразява добре, Мили, наистина — настояла мисис Джоунс. Щом Бог те е направил пълничка, значи иска да си такава. Изяж тази купа с царевична каша и ще се почувстваш много по-добре.“ И мис Кларк тозчас се заела с купата и буквално дъното й лъснало. Виждате, значи, че това разби на пух и прах нашите обвинения срещу съпруга. Когато го накарахме да обясни думите върху попивателната хартия, Джоунс, без да се замисли, ни даде своя отговор.