Агата Кристи - Куклата на шивачката

Една тъжно рече:

— Предполагам, госпожо, че нищо не можете да сторите? Глади е толкова разтревожена.

— Кажи й да не става глупава — отривисто рече мис Марпъл. — Ако не е взела брошката, в което аз съм уверена, няма причина да се безпокои.

— Това ще се разчуе — унило додаде Една.

— Аз… ъ-ъ-ъ… ще ходя натам следобед — каза мис Марпъл. — Ще си поговоря с госпожица Скинър.

— О, благодаря ви, госпожо! — възкликна Една.

Олд Холд беше голяма викторианска къща, заобиколена от дървета и голям парк. Понеже се бе оказало, че тя не може нито да бъде продадена, нито пък давана под наем, един хитър предприемач я бе разделил на четири апартамента с централно отопление, а „дворът“ можеше да се ползва от всички наематели. Експериментът се бе оказал успешен. Една богата и ексцентрична стара дама заедно с прислужницата си заемаше единия от апартаментите. Тя обичаше птиците и всеки ден се любуваше на пернатите, които се събираха да се хранят. Втория апартамент държеше пенсиониран индийски съдия със съпругата си. Една съвсем млада новобрачна двойка държеше третия, а в четвъртия само преди два месеца се бяха настанили две моми на име Скинър. Наемателите се отнасяха доста хладно един към друг, тъй като нямаха нищо общо помежду и. Хазяинът бе заявил, че това е чудесно. Той се страхувал, че при по-приятелски отношения ще последват разпри и отчуждения, а после ще започнат непрекъснато да се оплакват един от друг.

Мис Марпъл познаваше всички наематели, макар и съвсем бегло. По-възрастната Скинър — мис Лавиния, можеше да бъде наречена „по-дейния член на компанията“, докато мис Емили — по-младата, прекарваше повечето време в леглото, оплаквайки се от различни болести, които, според общественото мнение в Сент Мери Мийд, бяха силно преувеличени. Единствено мис Лавиния вярваше безрезервно в мъченичеството на сестра си и в мълчаливото й страдание, затова с готовност изпълняваше поръчките й, обикаляйки селото, за да достави това, което сестра й най-внезапно пожелаеше.

Според хората от Сент Мери Мийд, ако мис Емили страдаше и наполовина от това, което казваше, отдавна щеше да извика доктор Хейдок. Но когато й намекнаха за това, тя високомерно бе притворила очи и бе промърморила, че нейният случай никак е бил прост и най-добрите специалисти от Лондон си били блъскали главата с него. После бе добавила, че някакъв чудесен доктор я подлагал на едно изключително революционно лечение и тя се надявала, че здравето й скоро щяло да се подобри. Нейният случай не можел да бъде разрешен от някакви си домашни лекари.

— Моето мнение е — беше казала прямата мис Хартнъл, — че тя постъпва съвсем разумно, като не вика доктор Хейдок. Милият доктор, какъвто си е безцеремонен, веднага би й казал, че й няма нищо и би й заповядал да стане от леглото и да престане да вдига врява напразно. Това би й било от полза!

Мис Емили обаче, предпазвайки се от подобно деспотично лечение, продължаваше да си лежи на канапето, заобиколена от малки кутийки със странни лекарства и да отхвърля почти всичко, което е било сготвено за нея, настоявайки за нещо друго — обикновено такова, което трудно можеше да се намери или приготви.

Гладис отвори вратата на мис Марпъл. Изглеждаше по-потисната, отколкото мис Марпъл изобщо можеше да допусне. В дневната, представляваща една четвърт от бившия салон за гости, който бе разделен на трапезария, гостна, баня и помещение за прислугата, мис Лавиния стана, за да поздрави мис Марпъл.

Лавиния Скинър, висока, суха и кокалеста жена на около петдесет, имаше дрезгав глас, а държанието й беше доста безцеремонно.

— Радвам се да ви видя — рече тя. — Емили е на легло, днес се чувства зле, бедничката. Надяваше се да ви види, това би я ободрило, но има дни, когато не е в състояние да се вижда с когото и да било. Бедната, тя е изключително търпелива.

Мис Марпъл любезно се съгласи. Основна тема на разговори в Сент Мери Мийд бе прислугата и не бе трудно разговорът да приеме тази насока. Мис Марпъл рече, че била дочула, задето това хубаво момиче Гладис Холис напускало.

Мис Ливиния кимна.

— Миналата сряда счупи нещо. Не може така.

Мис Марпъл въздъхна и рече, че в днешно време на всички им се налага да се примиряват с не дотам приятни неща. Било толкова трудно да накараш момичетата сега да идват в провинцията и да стават прислужници. Мис Скинър наистина ли смята, че ще бъде разумно да уволни Гладис?

— Зная, че трудно се намира прислуга — призна мис Лавиния. — Семейство Деверо си нямат и никак не е чудно, че все се карат, вдигат шум цяла вечер и ядат по всяко време. Това момиче изобщо не разбира от домакинство. Съжалявам съпруга й. Семейство Ларкин също останали наскоро без прислуга. Разбира се, трябва да се има предвид характерът на индийския съдия и смахнатата му „чота хазри“, както той я нарича в шест сутринта, а мисис Ларкин все вдига врява. И затова никак не ми е чудно. Джанет на мис Кармайкъл е много полезна, разбира се, въпреки че, по мое мнение, тя е ужасно опърничава и просто тормози старата дама.