Агата Кристи - Куклата на шивачката

В този момент подобно решение й се струваше лесно изпълнимо. Но пълното неразбиране на Хари я порази. Той възкликна:

— Да напуснем? Да продадем къщата? Заради заплахите на една смахната старица? Сигурно си полудяла.

— Не, не съм. Но тя… тя ме ужасява. Знам, че ще се случи нещо.

Хари Лакстън мрачно рече:

— Остави мисис Мъргатройд на мен. Аз ще я поставя на мястото й.

Между Кларис Вейн и младата мисис Лакстън се бе зародило приятелство. Двете момичета бяха почти на едни години, въпреки че вкусовете и характерите им бяха различни. В компанията на Кларис Луиз се чувстваше спокойна. Кларис бе толкова уверена, толкова сигурна в себе си. Луиз й разказа за мисис Мъргатройд и заплахите й, но това изглежда повече я раздразни, отколкото уплаши.

— Всичко това е толкова глупаво — каза тя. — Сигурно е ужасно досадно за теб.

— Знаеш ли, Кларис, аз… понякога много ме е страх. Сърцето ми се свива от ужас.

— Глупости, не трябва да позволяваш такива глупави мисли да те разстройват. На нея скоро ще й омръзне.

Луиз замълча минута-две.

— Какво има? — попита Кларис.

Луиз се поколеба за миг, после избухна:

— Мразя това място. Не искам повече да живея тук! Тези дървета, тази къща, ужасната тишина тук и странните звуци, които издават бухалите. О, и хората и изобщо всичко.

— Хората ли? Кои хора?

— Тези от селото. Всички онези стари моми, които одумват и си пъхат носа навсякъде.

Кларис рязко каза:

— Какво говорят?

— Не знам, нищо конкретно. Но имат покварено съзнание. Когато говориш с тях, усещаш, че не можеш да имаш доверие никому… абсолютно на никого.

— Не им обръщай внимание — дрезгаво рече Кларис. — Те нямат друга работа, освен да клюкарстват. И повечето от гадостите, които говорят, всъщност си ги измислят сами.

— Ще ми се да не бяхме идвали тук — каза Луиз. — Но Хари обожава това място. — Тонът й омекна.

„Колко много го обича!“ — помисли си Кларис и рязко рече:

— Трябва да тръгвам.

— Ще накарам някого да те закара с колата. Очаквам скоро пак да дойдеш.

Кларис кимна. Луиз се почувства по-спокойна след посещението на новата си приятелка. Хари бе много доволен, когато видя, че е по-бодра и оттогава настоя тя да кани Кларис по-често.

Един ден й каза:

— Имам добри новини, скъпа.

— О, какви?

— Оправих се с Мъргатройд. Тя има син в Америка. Е, уредих тя да отиде при него. Ще й платя билета.

— О, Хари, но това е чудесно! Мисля, че все пак Кингсдийн ще започне да ми харесва.

— Ще започне да ти харесва? Но това е най-хубавото място на света!

Луиз леко потрепери. Не можеше толкова лесно да се отърве от суеверния си страх.

Ако жените от Сент Мери Мийд се бяха надявали на удоволствието булката на Хари да научи повече за миналото му от собствените им уста, то това удоволствие им бе отнето от самия Хари Лакстън, който свърши тази работа вместо тях.

Мис Хармън и Кларис Вейн бяха в магазина на мистър Едж. Едната купуваше нафталин, а другата — боракс, когато влязоха Хари Лакстън и съпругата му.

След като поздрави двете дами, Хари се обърна към тезгяха и тъкмо искаше да купи четка за зъби, когато спря по средата на изречението и сърдечно възкликна:

— Я гледай кой бил тук! Бела, виж ти!

Мисис Едж, която забързано излизаше от задното помещение, за да поеме натрупалата се работа, му се усмихна лъчезарно, разкривайки едрите си бели зъби. Някога тя беше тъмнокосо, хубаво момиче и сега съвсем естествено се бе превърнала в красива жена, въпреки че се бе позакръглила и чертите на лицето й бяха загрубели. Тя топло го погледна с големите си кафяви очи и отвърна:

— Да, аз съм, мистър Хари, и много се радвам да ви видя след толкова години.

Хари се извърна към жена си:

— Бела е моя стара изгора, Луиз — каза той. — Бях влюбен в нея до уши, нали, Бела?

— Щом така казвате — рече мисис Едж.

Луиз се засмя и каза:

— Съпругът ми винаги е много щастлив, когато срещне някого от старите си приятели.

— Е — каза мисис Едж, — не сме ви забравили, мистър Хари. Това дето сте се оженили и построили нова къща на мястото на онази порутена Кингсдийн Хаус звучи като приказка.

— Изглеждаш много хубава и свежа — рече Хари, а мисис Едж се разсмя и като каза, че при нея всичко е наред, му напомни за четката за зъби.

Улавяйки смаяния поглед на мисис Хармън, Кларис тържествуващо си помисли:

„Много добре, Хари! Ти направо ги обезоръжи!“

Доктор Хейдок троснато се обърна към племенницата си:

— Какви са тези глупости, че старата Мъргатройд се навъртала около Кингсдийн, размахвала юмруци и кълняла новите собственици?