Агата Кристи - Куклата на шивачката

Доктор Хейдок я прекъсна с обичайната си безцеремонност:

— Да, да, типична реакция след такъв тип грип. Нуждаете се от нещо, което да ви разсее, нещо, което да стимулира мисълта ви.

Мис Марпъл въздъхна и поклати глава.

— Нещо повече — продължи доктор Хейдок, — нося със себе си необходимото лекарство. Той хвърли един продълговат плик на леглото.

— Точно работа за вас. Една загадка, която е по вашата част.

— Загадка? — мис Марпъл изглеждаше заинтригувана.

— Един мой литературен опит — каза докторът и леко се изчерви. — Опитах да напиша обикновена история, нали знаете: „каза той“, „рече тя“, „помисли си момичето“ и така нататък. Написана е по действителен случай.

— Но защо да е загадка? — попита мис Марпъл.

Доктор Хейдок се ухили.

— Защото вие ще я разплетете. Искам да видя дали наистина сте толкова умна, колкото ви изкарват хората — И с тази последна хаплива забележка той си замина.

Мис Марпъл взе ръкописа и започна да чете.

— А къде е булката? — попита жизнерадостно мис Хармън.

Цялото село гореше от нетърпение да види богатата, красива и млада съпруга, която Хари Лакстън си доведе от чужбина. Всички бяха изпълнени със задоволство, задето Хари — този разпътен млад пройдоха — бе извадил такъв късмет. В миналото всички се бяха отнасяли снизходително към него. Дори възмутените собственици на прозорците, пострадали от безразборния огън на неговата прашка, не можеха дълго да му се сърдят, когато той лукаво ги замолеше за прошка. Беше чупил прозорци, беше крал плодове от овощните градини, отмъкваше зайци, а после затъна и в дългове. Завърза връзка с дъщерята на местен търговец на цигари, но по-късно я изостави и замина за Африка. А селото в лицето на застаряващите стари моми снизходително замърмори: „Е, какво пък! Лудо-младо. Ще миряса!“

А сега, разбира се, блудният син се бе завърнал, но не с наведена глава, а на бял кон. Хари Лакстън, както се казва, „бе успял“. Беше се стегнал, работил бе усърдно и накрая срещна и успя да завоюва сърцето на едно младо създание — наполовина французойка, наполовина англичанка, собственичка на солидно състояние.

Хари можеше да заживее в Лондон или да закупи имение в някое от онези модни напоследък графства, пълни с ловни полета, но предпочете да се върне там, където бе неговият дом. И сега, както става в романите, си възвърна запуснатото бащино имение, където бе прекарал детството си.

От седемдесет години домът Кингсдийн Саус стоеше празен. Изоставен, той бе започнал да се руши. Възрастният пазач и съпругата му живееха в единственото обитаемо местенце от къщата, която представляваше голям и непривлекателен помпозен замък. Градините бяха обрасли с буйна растителност, дърветата не пропуснаха светлина и така мястото бе придобило мрачния вид на магьосническа бърлога.

Къщата, в която бе живял Хари и която дълги години бе ползвана под наем от баща му — майор Лакстън — бе приятна и непретенциозна на вид. Като момче Хари скиташе из целия имот Кингсдийн и познаваше всяка педя от гъстата гора, а голямата стара къща винаги го бе изпълвала с възхищение.

Майор Лакстън бе умрял преди няколко години — би могло да се смята, че нищо не свързва Хари с това място и че той едва ли ще се върне. Въпреки това обаче той доведе булката си в дома на своето детство. Старият, порутен дом Кингсдийн Хаус бе съборен. На мястото му се изсипа армия от строители и предприемачи и сякаш по чудо, за невероятно кратко време, новата къща се издигна бяла и бляскава сред дърветата. Какви чудеса правят парите!

После дойде отряд градинари, а след него процесия от камиони, пълни с мебели.

Домът бе готов и слугите пристигнаха. Сетне една скъпа лимузина остави Хари и мисис Хари Лакстън пред външната порта.

Всички хора от селото искаха да ги посетят, а мисис Прайс, която притежаваше най-голямата къща в района и се смяташе за най-знатната дама от всички тук, разпрати покани за увеселение по случай „представянето на булката“.

Това беше велико събитие. Няколко дами си ушиха нови рокли за случая. Всички бяха развълнувани, любопитни и нетърпеливи да зърнат това митично създание. После се говореше, че всичко било като в приказките.

Мис Хармън, енергична и обрулена от вятъра стара мома, изстреля въпроса си, докато си проправяше път през вратата на препълнения салон за гости. Мис Брент, дребна, суха и свадлива стара мома, развълнувано проговори:

— О, скъпа, тя е очарователна. Толкова изискани обноски, а е и доста младичка. Наистина човек започва да завижда, когато види някой, който притежава всичко това. Красота, пари и добро възпитание. Нищо в нея не е както при обикновените хора, а милият Хари й е толкова предан.