Агата Кристи - Куклата на шивачката

Доктор Хейдок кимна.

— А вие защо се усъмнихте? — попита го мис Марпъл.

— Не бе проява на кой знае каква проницателност от моя страна — каза доктор Хейдок. — Просто баналния, всеизвестен факт, че убиецът е толкова уверен в своята интелигентност, че не взима необходимите предпазни мерки. Точно утешавах опечаления съпруг — аз дяволски му съчувствах — когато той изведнъж се хвърли към канапето, за да театралничи още малко и от джоба му изпадна спринцовка за подкожни инжекции. Той я грабна толкова уплашено, че аз се замислих. Хари Лакстън не взимаше лекарства — беше в отлично здраве. За какво му бе притрябвала тази спринцовка тогава? Направих аутопсия с оглед на някои нови хипотези за смъртта и открих строфантин 9 9 Лекарство, стимулиращо сърдечната дейност. — Б.пр. . Останалото беше лесно. У Лакстън бе намерен строфантин и когато полицията разпита Бела Едж, тя не издържа и призна, че му го е дала. После пък старата мисис Мъргатройд призна, че Хари Лакстън я е накарал да играе ролята на проклинащата вещица.

— А вашата племенница успя ли да го преживее?

— Да. Тя много харесваше Хари, но нищо повече.

Докторът взе ръкописа.

— Отличен на вас, мис Марпъл, и на мен за моето лечение. Вие отново приличате на себе си.

— Ако нямате нищо против, госпожо, може ли да поговорим за миг?

За един страничен слушател тази молба би прозвучала абсурдно, тъй като Една — малката прислужница на мис Марпъл, всъщност вече говореше със своята господарка.

Знаейки, че този израз е идиом и не би следвало да се тълкува буквално, мис Марпъл насърчително каза:

— Разбира се, Една, влез и затвори вратата. Какво има?

Една послушно затвори вратата, приближи се към мис Марпъл, замачка с пръсти крайчеца на престилката си и преглътна веднъж-дваж.

— Да, Една? — окуражи я мис Марпъл.

— О, госпожо, ако нямате нищо против, става въпрос за моята братовчедка Глади.

— Боже мой! — възкликна мис Марпъл веднага допусна най-лошото, но уви, често най-логичното предположение. — Не… е в беда, нали?

Една побърза да я успокои:

— О, не, госпожо, нищо такова. Глади не е такова момиче. Просто е много разстроена. Виждате ли, тя си загуби работата.

— Боже мой, съжалявам за това. Тя работеше в Олд Хол, при госпожица… госпожиците Скинър, нали?

— Да, госпожо, точно така, госпожо. И Глади е много разстроена от това… наистина…

— Да, но преди Гладис доста често сменяше работните си места, нали?

— О, да, госпожо. Глади винаги е обичала разнообразието, наистина. Тя все не успява да се задържи на едно място, ако разбирате какво искам да кажа. Но досега все тя е предизвестявала за своето напускане.

— А този път е обратното, така ли? — попита сухо мис Марпъл.

— Да, госпожо, и Глади е ужасно притеснена.

Мис Марпъл изглеждаше леко изненадана. Доколкото си спомняше Гладис, която от време на време в почивните си дни идваше да пие чай в кухнята, тя беше вечно засмяно момиче с непоклатимо уравновесен характер.

Една продължи:

— Разбирате ли, госпожо, става дума за начина по който е станало и затова как е реагирала мис Скинър.

— Как — търпеливо запита мис Марпъл — е реагирала мис Скинър?

Този път Една успя да изсипе наведнъж всичко, което знаеше.

— О, госпожо, това е такъв шок за Глади. Видите ли, една от брошките на мис Емили изчезнала и тя вдигнала нечувана врява. Разбира се, на никого не би му се харесало подобно нещо. Много е неприятно, госпожо, ако разбирате какво искам да кажа. Глади им помогнала да претърсят навсякъде, а после мис Лавиния казала, че ще се обърне към полицията. И ето че брошката се появила, забутана чак в дъното на едно чекмедже от тоалетката и Глади бе много доволна, че са я намерили. А на другия ден, не щеш ли, се счупила една чиния и мис Лавиния веднага скочила и казала на Глади, че до месец ще трябва да напусне. Глади мисли, че това не е заради чинията, а заради това, че мис Лавиния просто си е търсела повод да я изгони. Сигурно заради брошката, защото те мислят, че Глади я е взела и като споменали за полицията, я върнала. Глади не би направила такова нещо, никога не го е правила и сега знае, че това ще се разчуе и ще й излезе име, а това, знаете, е много сериозно нещо за едно момиче, госпожо.

Мис Марпъл кимна. Въпреки че не харесваше особено самонадеяната и своенравна Гладис, тя беше сигурна в честността й и можеше прекрасно да си представи, колко много я е разтревожило всичко това.