Агата Кристи - Куклата на шивачката

— Тогава не смятате ли, че следва да промените решението си за Гладис? Тя на истина е добро момиче. Познавам цялото й семейство — все честни и почтени хора.

Мис Лавиния поклати глава.

— Имам си причини — рече тя важно.

— Зная, че ви е изчезнала брошка — промърмори мис Марпъл, — и разбирам…

— А, така значи! Кой пък се е разприказвал? Предполагам, че момичето. Честно казано, убедена съм, че тя я е взела. После се е уплашила и я е върнала, но разбира се, човек не бива да говори, без да е абсолютно сигурен. — Тя смени темата — Елате да видите Емили, мис Марпъл Сигурна съм, че ще й се отрази добре.

Мис Марпъл покорно последва мис Лавиния, която почука на една врата и след като я поканиха да влезе, въведе гостенката си в най-хубавата стая от апартамента. Транспарантите бяха наполовина спуснати и светлината вътре бе оскъдна. Мис Емили лежеше на леглото и явно се наслаждаваше на сумрака и на незнайната си болест.

Мъждивата светлина я правеше да изглежда слаба и немощна. Част от пепеляворусата й коса небрежно бе събрана на тила, а останалата падаше на къдрици. Общият вид напомняше за гнездо, с което никоя уважаваща себе си птица не би се гордяла. В стаята се долавяше лек аромат на одеколон, стари бисквити и камфор.

С полупритворени очи и слаб глас Емили Скинър обясни, че „днес бил един от лошите й дни“.

— Най-лошото на една болест е — меланхолично изрече мис Емили, — че човек осъзнава какво бреме е за околните. Лавиния е толкова добра с мен. Лави, скъпа, неприятно ми е да ти създавам проблеми, но грейката не е приготвена така, както искам. Ако е много пълна, ми тежи, от друга страна, ако топлата вода е малко, изстива веднага.

— Съжалявам, скъпа, подай ми я. Ще отлея малко.

— Тъй и тъй ще отливаш малко, няма ли да е по-добре да я заредиш наново с топла вода? Предполагам, че нямаме сухари… не, не, няма значение. Мога да мина и без тях. А малко слаб чай с резенче лимон? Нямаме лимон? Не, наистина, не мога да пия чай без лимон. Струва ми се, че млякото сутринта бе леко вкиснато и трябваше така да си изпия чая. Но няма значение, ще мина и без чай. Само дето се чувствам толкова отпаднала. Казват, че стридите били много хранителни. Чудя се дали бих могла да те помоля да купиш? Не, не, много трудно е да се намерят по това време на деня. Ще погладувам до сутринта.

Лавиния излезе от стаята, като неясно измърмори нещо за отиване с велосипеда до селото.

Мис Емили вяло се усмихна на гостенката си и отбеляза, че наистина й е неприятно някой да се главоболи заради нея.

Същата вечер мис Марпъл каза на Една, че се бои, задето ходатайството й не дало резултат.

Ала доста се притесни, когато разбра, че из селото вече се носят слухове за безчестната постъпка на Гладис.

В пощата я подхвана мис Уедърби:

— Скъпа Джейн, дали са й писмена препоръка, в която описват колко отзивчива, въздържана и порядъчна била, но не казват нито дума за честността й. Намирам го за показателно. Дочух, че имало някакъв проблем с една брошка. Мисля, че има нещо в тази работа, защото нали знаеш, човек не освобождава прислугата си ей така в днешно време, освен ако не е заради нещо наистина сериозно. Доста трудно ще си намерят друга сега. Момичетата просто няма да отидат в Олд Хол. Нямат търпение да дойде почивният им ден, за да се приберат у дома. Ще видиш, че Скинър няма да си намерят друга и тогава, може би, онази ужасна хипохондричка ще трябва да се вдигне от леглото и да посвърши туй-онуй.

Какво бе разочарованието, когато цялото село научи, че госпожиците Скинър ангажирали от някаква агенция нова прислужница, която, според описанието, била истински образец за съвършенство.

— Беше ни горещо препоръчана и получихме отлична характеристика за трите й години трудов стаж. Предпочитала да е в провинцията и на практика иска по-малка надница от тази на Гладис. Чувствам, че наистина сме изкарали късмет.

— Е, все пак — отбеляза мис Марпъл, след като научи тези подробности от мис Лавиния в рибния магазин, — изглежда прекалено хубаво, за да бъде истина.

После в Сент Мери Мийд се понесе мнението, че скъпоценната находка ще се откаже в последния момент и въобще няма да се яви.

Ала нито една от тези прогнози не се оправда и селото стана свидетел как местното съкровище на име Мери Хигинс слезе пред Олд Хол от такси на „Рийда“. Трябваше да се признае, че външният й вид бе безупречен. Тя изглеждаше изключително порядъчна и бе облечена доста спретнато.

Когато мис Марпъл отново посети Олд Хол във връзка с разпределянето на местата в църквата по случай предстоящия празник, вратата й бе отворена от Мери Хигинс. Тя със сигурност бе съвършената прислужница. На вид изглеждаше около четиридесетгодишна, със спретнато прибрана черна коса, розови бузи, закръглена фигура и носеше скромна черна рокля с бяла престилка и боне. „Точно както би следвало да изглежда една класическа, старомодна прислужница“, поясни по-късно мис Марпъл. Освен това тя говореше с тих, спокоен и почтителен тон, така различен от силния носов тембър на Гладис.