Трябва да се признае, че известно злорадство обхвана жителите на Сент Мери Мийд. Мис Лавиния толкова се бе хвалила със своята ненадмината Мери!
— А през цялото време, скъпа, е била най-обикновена крадла!
Последваха интересни разкрития. Мери не само бе изчезнала незнайно къде, ами и агенцията, от която я бяха изпратили и която отговаряше за писмените й препоръки с тревога научи, че онази Мери Хигинс, която се бе обърнала към тях и чиито препоръки те бяха приели, фактически никога не бе съществувала. Името беше истинско и наистина принадлежеше на една прислужница, която работела при сестрата на някакъв декан, но тази Мери Хигинс водеше спокойно съществуване някъде в Корнуол.
— Цялата работа е измислена дяволски хитро! — бе принуден да признае инспектор Слак. — Ако питате мен, тази жена работи с банда. Преди година имаше подобен случай в Нортъмбърланд. Крадените вещи и до днес не са открити, нито крадлата е заловена. Но както и да е, ние в Мач Бенъм ще се справим по-добре.
На инспектор Слак никога не му беше липсвала самоувереност.
Въпреки това седмиците отминаваха, а Мери Хигинс все още бе на свобода. Напразно инспектор Слак удвояваше и утрояваше сили в пълен контраст с името си.
Мис Лавиния бе безутешна. Мис Емили толкова се разстрои, толкова се притесни за състоянието си, че всъщност прати да повикат доктор Хейдок.
Цялото село с трепет очакваше да разбере какво мисли той за болестите на мис Емили и нейните жалби, но, естествено, никой не се осмели да попита. Задоволителна информация обаче така или иначе се получи и то чрез мистър Мийк — помощник-аптекаря, който излизаше с Клара — прислужницата на мисис Прайс-Ридли. Стана ясно, че доктор Хейдок бе предписал смес от асафетида 10 10 Смола, която се употребява в народната медицина за прогонване на болестта. — Б.пр.
и валериан, която, според мистър Мийк, била обичайно лекарство за симулантите в армията.
Скоро след това се разчу, че мис Емили не одобрила предписаното лечение и заявила, че в това си лошо здравословно състояние била длъжна да замине за Лондон, за да е по-близо до специалистите, които познавали нейния случай. Така и за Лавиния щяло да бъде най-добре, бе заявила тя.
Апартаментът бе обявен, че се дава под наем.
Няколко дни след това мис Марпъл, по-розовяла от вълнение, се отби в полицейския участък в Мач Бенъм и потърси инспектор Слак.
Той никак не я харесваше, но добре знаеше, че полицейският началник, полковник Мелчит, не споделя неговото мнение. Ето защо той я прие доста неохотно.
— Добър ден, мис Марпъл. Какво мога да направя за вас?
— О, Боже — започна мис Марпъл, — боя се, че сте много зает.
— Наистина имам доста работа — рече инспектор Слак, — но мога да ви отделя няколко минути.
— Господи — каза мис Марпъл отново, — надявам се, че ще успея да се изразя по най-подходящ начин. Нали знаете, много е трудно човек да поясни какво има предвид. Не мислите ли? Не, може би с вас не е така. Но, видите ли, моето образование е доста старомодно, главно чрез гувернантки, които преподават епохите на царуването на английските крале и най-обща култура — по книгата на доктор Брюър — трите болести по пшеницата — главня, слана и как беше третата… дали не беше плесен?
— Искате да си говорим за плесени? — попита инспектор Слак и се изчерви.
— О, не, не — мис Марпъл бързо загуби желанието си да говори за плесени. — Казах го просто като илюстрация. А и как се правят игли и други такива. Нали знаете, откъслечни познания, без обаче да те научат как да стигнеш до същността, което се опитвам да постигна в момента. Става дума за прислужницата на мис Скинър — Гладис.
— Мери Хигинс — поправи я инспектор Слак.
— О, да, тя е втората. Но аз имам предвид Гладис Холмс — едно доста нахално и твърде самодоволно момиче, но пък абсолютно честно и е изключително важно всички да разберат това.
— Доколкото знам, срещу нея няма повдигнато обвинение — рече инспекторът.
— Да, знам, че няма… но това е още по-лошо. Защото, нали разбирате, хората продължават да си мислят това-онова. О, Боже, знам, че не мога да се изразявам правилно. Искам да кажа, че е много важно Мери Хигинс да бъде открита.
— Разбира се — рече инспектор Слак. — Имате ли някаква идея?
— Ами, всъщност, да — призна мис Марпъл. — Може ли да ви попитам нещо? Вършат ли ви работа отпечатъци от пръсти?
— А! — рече инспекторът. — Ето тук тя е била изключително изобретателна. Изглежда е работила предимно с гумени ръкавици. И е била много внимателна — избърсала е цялата си спалня и мивката. Не можахме да открием никакви отпечатъци в апартамента.
Читать дальше