Агата Кристи - Проклятието на огледалото

Когато съпругът й, полковник Бантри, умря преди няколко години, мисис Бантри продаде имението Госингтън Хол заедно със земята. Задържа за себе си единствено Ийст Лодж, наистина очарователна малка къщичка, но толкова неустроена, че и градинарят бе отказал да живее в нея на времето. Мисис Бантри я осъвремени — прокара водопровод и електричество и превърна две от помещенията в баня и съвременна кухня. Всичко това й бе струвало много пари, обаче все пак по-малко, отколкото ако бе останала в Госингтън Хол. Запази и малко земя, за да се радва на уют и уединение — градина от около три четвърти акра, обградена с дървета, така „че каквото и да направят с Госингтън Хол, да не го виждам“, както обичаше да обяснява.

Последните няколко години мисис Бантри много пътуваше и навестяваше децата и внуците си, пръснали се по различни части на света. От време на време обаче се прибираше в собствената си къща, за да се порадва на уединение. Колкото до самото имение, то няколко пъти смени стопаните си. Първоначално бе използвано като хотел и фалира. Сетне го купиха четирима души, които разделиха сградата на четири самостоятелни апартамента, но сетне се изпокараха помежду си. После го купи Министерството на здравеопазването за някаква неясна цел, за която по-нататък се разбра, че не е подходящо. Министерството се отърва от него и го продаде, и двете приятелки сега обсъждаха именно тази продажба.

— Чух разни слухове, разбира се — каза мис Марпъл.

— И до мен достигнаха — потвърди мисис Бантри. — По едно време даже се говореше, че Чарли Чаплин с всичките си деца щял да дойде да живее тук. Щеше да е наистина много забавно, но за съжаление в този слух нямаше капка истина. Не, съвсем определено идва Марина Грег.

— Колко красива беше едно време — въздъхна мис Марпъл. — Имам предвид ранните й филми. „Прелетна птица“ , където партньор й беше онзи хубавец, Джон Робъртс, и другия филм за Мария, шотландската кралица. Ще ти призная, че много ми хареса и „През полето“ , макар че страдаше от излишък на сантименталност. Боже мой, та това беше много отдавна!

— Така е — съгласи се мисис Бантри. — Сега на колко е години според теб? На четиридесет и пет? На петдесет?

Мис Марпъл реши, че е по-близо до петдесет.

— Напоследък участвала ли е в някой филм? Аз нали вече не ходя кой знае колко често на кино, та не знам.

— Ако не се лъжа, дават й само дребни роли — отвърна Мисис Бантри. — Тя отдавна не е звезда. Нали си спомняш, че изкара някаква ужасна нервна криза? След един от разводите си.

— По колко много съпрузи имат всичките тези кинозвезди — отбеляза мис Марпъл. — Това навярно по някое време им омръзва.

— Лично на мен такова нещо не би ми допаднало — каза мисис Бантри. — Влюбила си се в някой мъж, омъжила си се за него, свикваш с привичките му и тъкмо, когато дойде момента да се радваш спокойно на живота — хоп — зарязваш всичко това и започваш цялата работа отново. Това си е направо лудост.

— На мен не ми отива да го коментирам, тъй като никога не съм се омъжвала — каза мис Марпъл и по старчески се изкашля. — Все пак, жалко е.

— Според мен просто не могат да се удържат от това — рече неопределено мисис Бантри. — При този стил на живот няма как да не го правят. Знаеш ли, че всъщност я познавам? — отбеляза тя. — За Марина Грег ми е думата. Срещала съм я в Калифорния.

— И как ти се видя? — заинтересува се мис Марпъл.

— Видя ми се очарователна. Естествена и непокварена — каза мисис Бантри. — Това всъщност е маска — добави тя замислено.

— Кое?

— Тази естественост и непоквареност. Научаваш как да се държиш така и после го правиш цял живот. И това не е живот — да не можеш на никого да кажеш „Моля ви, престанете да ми досаждате!“ Ако питаш мен, всички тези пиянски сбирки и оргии са проява на самозащита.

— Тя беше сменила пет съпрузи, нали? — попита мис Марпъл.

— Поне толкова. Първият не се брои, вторият бе някакъв чуждестранен княз или граф, третият — Робърт Тръскот, филмовата звезда. Това била уж голямата й любов, обаче бракът продължи само четири години. След това се омъжи за Айсидър Райт, драматурга. Това вече била сериозна и спокойна връзка, и от него имала дете. Винаги искала да има деца, даже наполовина осиновила няколко, но най-сетне постигнала истинско майчинство. Но после, доколкото си спомням, детето се оказало ненормално — олигофрен или нещо от този род, и именно тогава тя изпаднала в нервна криза, започнала да взима наркотици, зарязала си ролите и така нататък.