Агата Кристи - Проклятието на огледалото

Излезе в антрето и се завърна с Артър, който изглеждаше леко изненадан. Бе възслаб блед човек с бавен говор.

— Тази госпожа се препъна и падна. Точно пред нашия вход, и аз, естествено, я поканих да влезе.

— Жена ви е много любезна, мистър…

— Името ми е Бедкок.

— Мистър Бедкок, боя се, че май отворих доста работа на съпругата ви.

— О, не се безпокойте за Хедър. На нея й е приятно да помага на хората — той изгледа мис Марпъл с любопитство. — Бяхте ли тръгнала конкретно за някъде, или просто се разхождахте?

— Просто се разхождах. Живея в Сейнт Мери Мийд, в къщата зад викариата. Казвам се Марпъл.

— Боже мой! — възкликна Хедър. — Значи вие сте мис Марпъл. Чувала съм за вас. Вие сте тази, която оправя всички убийства.

— Хедър, моля те…

— Знаеш какво искам да кажа, че ги разкрива. Нали е така?

Мис Марпъл скромно промърмори, че в миналото бе имала наистина отношение към едно-две убийства.

— Научих, че в това градче са ставали убийства. Завчера чух за това в бинго клуба. Имало е убийство в Госингтън Хол. Не бих купила къща, където е било извършено убийство. През цялото време ще ме е страх от призраци.

— Самото убийство не беше извършено в Госингтън Хол. Там бяха оставили един труп.

— Чух, че го били намерили на чергата пред камината. Така ли е било наистина?

Мис Марпъл кимна утвърдително.

— Нищо чудно и да направят и филм по него. Може би именно заради това Марина Грег купи Госингтън Хол.

— Марина Грег ли?

— Да. Тя и мъжът й го купиха. Все му забравям името, Джейсън едикойси май се казваше, продуцент или директор на продукция. Марина Грег обаче е чудесна, нали? Разбира се, заради това заболяване дълги години не се снима. Мисля, обаче, че никой няма да я достигне. Гледали ли сте я в „Карменела“ ? Или в „Цената на любовта“ или в „Мария Шотландска“ ? Вече не е много млада, но винаги ще бъде превъзходна актриса. Винаги съм била нейна почитателка. Когато бях ученичка, мечтаех да приличам на нея. Най-голямото изживяване в живота ми бе на Бермудските острови, когато Марина Грег откри едно благотворително представление за болницата Сейнт Джон. Същият ден бях легнала с висока температура и лекарите ми бяха забранили да излизам от стаята. Аз обаче не се предадох, още повече, че всъщност не се чувствах чак толкова зле. Сложих си повечко грим и излязох. Представиха ме на Марина Грег и тя разговаря с мен цели три минути и ми даде автограф. Беше чудесно, никога няма да забравя този ден.

Мис Марпъл я изгледа.

— Надявам се, че после не е имало нежелателни последици — отбеляза тя загрижено.

Хедър Бедкок се засмя.

— Никакви. Никога не съм се чувствала по-добре. Щом човек желае нещо, трябва да е готов да рискува. Винаги го правя.

Засмя се отново. Смехът й бе щастлив и пронизителен.

— Никой не може да удържи Хедър — рече Артър Бедкок с възхищение. — Реши ли нещо, никой не може да излезе на глава с нея.

— Елисън Уайлд — промърмори мис Марпъл с удовлетворение.

— Моля? — каза мистър Бедкок.

— Нищо, нищо. Просто се сетих за една позната.

Хедър я погледна въпросително.

— Просто ми се стори, че приличате на нея, това е всичко.

— Така ли? Надявам се да е била симпатична.

— Беше наистина много симпатична — каза бавно мис Марпъл. — Добра, здрава, изпълнена с живот.

— Не е ли имала все пак някакви недостатъци? — засмя се Хедър. — Аз например имам.

— Как да ви кажа, Елисън винаги обръщаше много внимание на собствената си гледна точка върху нещата. Толкова много, че невинаги успяваше да прецени как едни или други нейни постъпки биха могли да засегнат други хора, как биха се възприели от тях.

— Спомняш ли си как веднъж даде подслон на едно евакуирано семейство, а то пък взе, че открадна всичките ни лъжици? — попита Артър.

— Артър! Не можеше да не прибера хората. Нямаше да е човечно.

— Бяха стар семеен комплект — продължи тъжно Артър. — От времето на крал Джордж. Били са на прабаба ми.

— Забрави тези стари лъжици, Артър. Престани да ни занимаваш с тях.

— Боя се, че не ме бива много да забравям.

Мис Марпъл го погледна замислено.

— А какво прави сега вашата позната? — попита с искрен интерес Хедър.

Мис Марпъл се забави малко, преди да отговори.

— Елисън Уайлд ли? А, умря.

— Много се радвам, че пак съм си тук — каза мисис Бантри. — Макар, че изкарах едно чудесно гостуване.

Мис Марпъл кимна с разбиране и пое чаша чай от ръката на приятелката си.