Агата Кристи - Проклятието на огледалото

Всъщност, мислеше си мис Марпъл, единственият недостатък на такива жени, беше, че страшно я дразнеха. Бяха добронамерени, винаги готови да ободрят подопечните си, да ги развеселят и въобще да се отнасят към тях като към деца с лека умствена изостаналост.

Може и да съм стара, каза си наум мис Марпъл, обаче в никакъв случай не съм умствено изостанала.

В този момент, дишайки тежко, както обикновено, в стаята с бодра стъпка нахълта мис Найт. Бе едра и по-скоро отпусната жена на петдесет и шест години с избеляваща жълта коса, много внимателно фризирана, очила и дълъг тънък нос, под който имаше добродушна уста и брадичка, издаваща слаб характер.

— Ето ни и нас! — възкликна тя с приповдигнат тон, който очевидно целеше да внесе малко радост и тонус в тъжното гаснене на възрастната й подопечна. — Успяхме ли да си подремнем малко?

— Аз досега плетох — отвърна мис Марпъл, като наблегна леко на местоимението. — Изпуснах обаче една бримка — добави тя с неудобството, че трябва да признае своята немощ.

— Тъй ли? Ами ей сега ще я оправим.

— Ти ще я оправиш — уточни мис Марпъл. — На мен , уви, не ми е по силите.

Леката язвителност в гласа й остана незабелязана. Мис Найт, както винаги, бе готова да демонстрира своята услужливост.

— Ето — каза тя след малко. — Готово, мила. Сега е наред.

Макар и мис Марпъл да нямаше нищо против момичето от зарзаватчийницата или продавачката в книжарницата да й казват „мила“, бе й страшно досадно именно мис Найт да се обръща към нея с тази дума. Няма как, на възрастните дами се налагаше да изтърпяват и такива неща. Благодари учтиво на мис Найт.

— А сега ще изляза малко да се поразтъпча — каза мис Найт дяволито. — Няма да се бавя.

— А, няма защо да бързаш да се прибираш — успокои я учтиво и искрено мис Марпъл. — Разходи се спокойно.

— Благодаря, мила, но не бих искала да те оставям за дълго сама. Не ми се ще да скучаеш.

— Уверявам те, че не ми е скучно, когато съм сама — каза мис Марпъл. — Може би няма да е зле да подремна малко — добави тя и притвори очи.

— Много добре, мила. Искаш ли да ти донеса нещо от града?

Мис Марпъл отвори очи и се замисли.

— Ако не те затруднява, би могла да се отбиеш при Лонгдън и да провериш дали завесите са готови. Да вземеш още едно кълбо синя прежда от мисис Уизли. И кутия касисови таблетки от аптекаря. И да ми вземеш друга книга от библиотеката — обаче не взимай нищо извън списъка, който ти дадох. Последната книга беше ужасна — мис Марпъл подаде на мис Найт книга със заглавието „Пролетта се пробужда“.

— Наистина ли ти се стори ужасна, мила? Аз пък си помислих, че ще ти хареса. Такъв хубав роман.

— Освен това, ако не ти се вижда да е много далеч, би ли се отбила и в „Халътс“ да провериш дали случайно нямат бъркалки за разбиване. Не от онези, на които се върти дръжката, а от другите, дето са като пружина.

Мис Марпъл чудесно знаеше, че в „Халътс“ нямат нищо подобно, но това бе най-отдалеченият магазин.

— Разбира се, ако това не те затруднява — промърмори тя.

— Ни най-малко — отвърна с искрена радост мис Найт.

Мис Найт обожаваше пазаруването. Приемаше го като живителна глътка въздух. По магазините човек срещаше познати, можеше да си побъбри с тях, да размени някоя и друга клюка с продавачките и да разгледа различни стоки в различни магазини. Можеше, освен това да се потопи за дълго време във всичките тези приятни занимания, без да изпитва чувство за вина, че е пренебрегнал дълга си като се е забавил навън.

Накратко, мис Найт излезе с приповдигнато настроение, хвърляйки последен поглед върху крехката възрастна жена, седнала мирно до прозореца.

След като изчака няколко минути в случай, че мис Найт ненадейно се върне, за да вземе забравената пазарска чанта или портмоне — вечно забравяше нещо, а и за да се съвземе от леката умствена умора, причинена от необходимостта да измисли разни работи, с които да удължи отсъствието на компаньонката си, мис Марпъл чевръсто се изправи, остави плетивото и се насочи право към антрето. Взе лятното си палто от закачалката, бастуна, от поставката за чадъри и смени домашните си чехли със здрави обувки без ток. След това излезе от къщата през страничната врата.

Тя ще отсъства поне час и половина, прецени мис Марпъл. Всички хора от Новия квартал пазаруваха по това време.

Мис Марпъл се опита да си представи какво точно прави в момента мис Найт в магазина на Лонгдън и отгатна. В този момент мис Найт даваше обяснения.