Агата Кристи - Проклятието на огледалото

Макар и къщите да си изглеждаха общо взето както преди, не можеше да се каже същото за главната улица на селото. Когато някой от магазините сменеше стопанина си, започваше незабавна и трескава модернизация. Рибарският магазин бе станал неузнаваем, тъй като се бе сдобил с огромни витрини, зад които проблясваха замразени риби. Месарят, виж, се бе оказал по-голям консерватор. Хубавото месо си е хубаво винаги, стига да имаш пари да си го купиш. Ако нямаш, взимай по-евтините мръвки и жилите и се оправяй с тях. Бакалинът Барнс бе останал на поста си и не бе пипнал нищо по магазина, за което мис Хартнел, мис Марпъл и някои други хора благодариха на Всевишния. Толкова приятно бе да отидеш там, да седнеш на някой от удобните столове до тезгяха и да обсъдиш със стопанина достойнствата на различните видове шунка и сирене. В края на улицата обаче, там, където някога беше магазинът за кошници на мистър Томас, сега се мъдреше лъскав нов супермаркет, който всички стари дами от Сейнт Мери Мийд проклинаха.

— Представи си, мила — бе възкликнала веднъж мис Хартнел, — пълно е с разни пакетирани неща, за които въобще не бях чувала. Представи си, да даваш на детето си разни там овесени ядки, вместо да му приготвиш една свястна закуска от яйца с шунка. Остави това, ами те карат да вземаш една кошница и самата ти да я мъкнеш и да търсиш това, за което си тръгнала. Понякога ти трябва четвърт час, за да го откриеш, и отгоре на това е пакетирано в някакви ужасно неудобни количества, или твърде големи, или твърде малки. А за да платиш, трябва да висиш на една страхотно дълга опашка. Страшно досадна работа. Е, разбира се, на хората от Новия квартал това може и да им харесва…

Тук мис Хартнел спираше.

Спираше именно при споменаването на Новия квартал. Точка и нов ред, както се казва. Новият квартал бе нещо съвсем отделно.

Мис Марпъл възкликна с досада. Бе пропуснала една бримка. И при това не току-що, а очевидно преди известно време, и едва сега я бе забелязала. Когато бе започнала да брои бримките, за намаляване при вратната извивка. Взе още една игла, вдигна плетивото срещу светлината и започна да го оглежда. Установи, че и новите й очила вече не й помагаха много. Очевидно, бе настъпило време, когато очните лекари, независимо от луксозните им чакални, модерната апаратура, с която те преглеждаха и ти светеха в очите и големите им хонорари, не можеха много да ти помогнат. Мис Марпъл си спомни с тъга колко хубаво виждаше само преди няколко години. Е, наистина, май не бяха само няколко. Спомни си, как от едно удобно място в градината си можеше да наблюдава какво става в Сейнт Мери Мийд без почти нищо да убягва от зоркото й око. А с помощта на бинокъла си за наблюдение на птици — наблюдението на птици можеше да бъде толкова полезно — бе успяла да види — тук обикновено спомените на мис Марпъл започваха да шарят из миналото. Ана Продъроу в лятната си рокля отива в градината на викариата. Полковник Продъроу, клетият, бе много отегчителен и неприятен човек, не ще и дума, но биваше ли да го убиват по такъв начин… Мис Марпъл поклати глава и мислите й се върнаха към Гризелда, хубавката млада съпруга на викария. Милата Гризелда, толкова добра бе с нея, всяка година й изпращаше коледна картичка. А сладкото й бебче вече беше самоуверен млад човек, и то май с хубава работа. Дали не беше инженер, нали още от малко обичаше да разглобява влакчетата си на парчета. Досами къщата на викария се намираше оградата, отвъд която пасяха говедата на фермера Джилс, там, където сега се намираше…

Там, където сега се намираше Новият квартал.

А и защо пък трябваше да има нещо против него? Нали появяването му в крайна сметка бе неизбежно? Тези домове бяха необходими и при това били много добре построени, поне така беше чула. Съвременна урбанизация, май така му викаха. Не й харесваше, обаче, че на всичко бяха изпонасложили името „клоуз“ 1 1 Означава едновременно двор на катедрала и задънена улица, „close“ — игра на думи. — Б.пр. Обри Клоуз, Лонгууд Клоуз, Грандисън Клоуз и така нататък. Никак не им отиваше. Мис Марпъл чудесно знаеше какво представлява един църковен двор. Вуйчо й бе каноник на катедралата в Чичестър и като малка често я бе водил в двора й.