Агата Кристи - Проклятието на огледалото

— Чух, че сте паднала и сте се ударила — започна той, след като допи чашката си. — На вашата възраст не бива да допускате да ви се случват такива работи. Предупреждавам ви, че трябва да внимавате. Освен това, разбрах, че не искате да ви посещава Сендфърд.

Сендфърд бе партньорът на Хейдък.

— Тази ваша икономка, мис Найт, веднага му се обадила, и според мен е постъпила правилно.

— Аз само лекичко се натъртих и малко се поуплаших. И доктор Сендфърд се съгласи с това. Реших, че спокойно мога да ви изчакам.

— Ето какво, мила, това не може да продължава вечно. Позволете ми, освен това да ви кажа, че Сендфърд е по-добре подготвен от мен. Той е първокласен лекар.

— Всички млади доктори са все едни и същи — каза мис Марпъл. — Първо ти мерят кръвното, а след това ти предписват цяла планина от фабрично произведени хапчета — розови, оранжеви, кафяви. Днес и медицината вече заприлича на супермаркет — всичко в нея е конфекция.

— Заслужавате да ви предпиша пиявици и очистително и разтриване на гърдите с камфоров спирт.

— Аз точно с него се разтривам, когато съм настинала — отвърна бодро мис Марпъл — и ми действа много добре.

— Е, работата е там, че не ни е приятно да остаряваме. И на мен не ми е приятно. Това е то.

— В сравнение с мен вие сте младеж — отвърна мис Марпъл. — А и старостта сама по себе си не ме смущава. Тя е по-малката беда.

— Струва ми се, че ви разбирам.

— Никога не можеш да останеш сам! Трудно е да излезеш сам навън дори за няколко минути. Даже и плетенето вече не ми доставя същото удоволствие, а аз съм добра плетачна. Започвам да изпускам бримки, та и не забелязвам, кога съм го направила.

Хейдък я погледна замислено. Сетне в очите му се появи лукаво пламъче.

— Винаги може да се направи обратното.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че щом ви е трудно да плетете, можете да се опитате да разплитате. Пенелопа е правила това.

— Едва ли положението ми е съпоставимо с нейното.

— Разплитането обаче е във вашия стил, не е ли така?

Сетне докторът се изправи.

— Време е да си тръгвам. За повдигане на тонуса бих ви предписал едно хубаво свежо убийство.

— Как не ви е срам да говорите така!

— Да ме е срам ли? Е, можете да се задоволите и с някоя задача от типа на това с каква скорост потъва магданозът в маслото в летен ден. Добрият стар Холмс! Класическа работа, малко демоде сега, мисля. Но така или иначе, той няма да бъде забравен.

След като докторът излезе, в стаята нахълта мис Найт.

— Ха така! Ето, сега вече изглеждаме в много по-добро настроение. Докторът препоръча ли ти някакъв тоник?

— Препоръча ми да започна да разнищвам някое убийство.

— А, някой хубав детективски роман?

— Не, истинско убийство.

— Божичко! Та в такива тихи селца като нашето не стават убийства.

— Убийства могат да се извършват навсякъде — каза мис Марпъл. — Така е в живота.

— Да не би да имаш предвид Новия квартал? Много от тези младежи с хулигански вид имат ножове.

Убийството, което последва, обаче не бе извършено в Новия квартал.

Мисис Бантри отстъпи крачка или две назад, застанала пред огледалото, леко донамести шапката си (не бе свикнала да носи шапки), взе чифт хубави кожени ръкавици, излезе от къщи, като заключи внимателно входната врата. Изпитваше приятно предчувствие, че прекара добре времето си. Бяха изминали три седмици от разговора й с мис Марпъл. Марина Грег и съпругът й вече бяха пристигнали в Госингтън Хол и в общи линии се бяха устроили.

Следобедът предстоеше да се проведе среща на главните действащи лица, ангажирани в уреждането на благотворителното парти в полза на болницата Сейнт Джон. Мисис Бантри не бе член на инициативния комитет, но бе получила писмена покана от Марина Грег преди това да дойде на чай. В бележката Марина напомняше за срещата им в Калифорния и се бе подписала с думите „Сърдечно ваша, Марина Грег“. Освен това, бе я написала на ръка, не на машина. Не ще и дума, че това достави удоволствие на мисис Бантри и същевременно я поласка. В края на краищата, една знаменита филмова звезда си е една знаменита филмова звезда и възрастните дами, дори когато са от местно значение, не могат да не си дават сметка за своята незначителност в света на знаменитостите. Така или иначе мисис Бантри изпитваше радостта на дете, което знае, че го чака хубав подарък.

Докато вървеше по пътеката към къщата мисис Бантри внимателно оглеждаше всичко наоколо, за да набере впечатления. Гледката определено бе станала по-красива в сравнение с дните, когато тя бе живяла там. Мисис Бантри реши, че новите стопани не са жалили пари и остана доволна от наблюдението си. От пътеката не се виждаше цветната градина и от това на мис Бантри също й стана приятно. Тя много се бе гордяла с нея в онези далечни дни, когато бе живяла в Госингтън Хол. С носталгия и гордост си спомни за своите перуники.