Агата Кристи - Възмездието

— Е, добре — промърмори мис Марпъл. — Ще науча за какво става дума следващия вторник.

— Чудя се що за жена е това — каза мистър Бродриб на мистър Шустър и погледна стенния часовник.

— Трябва да се появи след четвърт час. Дали ще дойде навреме?

— Предполагам. Тя е възрастна, а възрастните хора са доста по-точни от днешните разхайтени младежи.

— Пълна или слаба? Как мислиш? — понита мистър Шустър.

Мистър Бродриб поклати глава.

— Рафиъл не ти ли я описа? — продължи Шустър.

— Беше много потаен. Не каза кой знае какво.

— Всичко това ми се струва много странно — каза мистър Шустър. — Ако имахме представа какво означава…

— Може би — отбеляза замислено мистър Бродриб — има нещо общо с Майкъл.

— Какво? След толкова много години? Невъзможно. Откъде ти хрумна тази мисъл? Той спомена ли…

— Не, не спомена нищо. Изобщо не можах да разбера какво си е наумил. Само каза какво трябва да направим.

— Решил е да се държи ексцентрично пред лицето на смъртта?

— Не мисля. Умът му беше на ниво, както винаги. Влошеното му физическо състояние ни най-малко не себе отразило на мозъка му. През последните два месеца от живота си дори успя да спечели още двеста хиляди лири. Без никакво усилие.

— Биваше го за това — отбеляза мистър Шустър с възхищение. — Наистина го биваше.

— Голям финансов талант — съгласи се мистър Бродриб също с подходящото за случая възхищение. — Няма много като него и толкова по-зле.

Телефонът иззвъня. Мистър Шустър вдигна слушалката и чу женски глас:

— Мис Джейн Марпъл е тук. Има среща с мистър Бродриб.

Шустър погледна съдружника си, в очакване на положителен или отрицателен отговор. Мистър Бродриб кимна.

— Поканете я — каза Шустър и добави. — Сега ще я видим.

Когато Мис Марпъл влезе в кантората, един дребен, слаб джентълмен с продълговато лице стана, за да я посрещне. Очевидно това беше мистър Бродриб. При него имаше още един джентълмен на средна възраст, значително по-едър от другия. Той имаше черна коса, малки проницателни очи и склонност да развие двойна брадичка.

— Съдружникът ми мистър Шустър — представи го Бродриб.

— Надявам се, че стълбите не са ви затруднили много — каза мистър Шустър и си помисли: „Седемдесет. Може би наближава и осемдесет“.

— Винаги се задъхвам малко, когато се изкачвам по стълби — каза мис Марпъл.

— За жалост тази сграда е стара и, няма асансьор — отбеляза Бродриб със съжаление в гласа. — Е, ние сме стара фирма и не приемаме лесно нововъведенията, както може би клиентите ни очакват.

— Кантората ви е много приятна — отбеляза мис Марпъл любезно.

Тя седна на стола, който й предложи мистър Бродриб. Мистър Шустър излезе дискретно.

— Надявам се столът да ви е удобен? — каза мистър Бродриб. — Може би предпочитате да дръпна малко завесата? Слънцето е доста силно.

— Да, моля — отговори мис Марпъл с благодарност.

Седеше изправена, както бе свикнала. Носеше лек костюм от туид, перлена огърлица и малка шапка от кадифе. Мистър Бродриб си мислеше: „Типичната дама от провинцията. Добър тип. Пухкаво старо момиче. Може да е разсеяна, може и да не е. Има умни очи. Къде ли я е срещнал Рафиъл? Да не би да е нечия леля от провинцията?“ Докато си мислеше това, той направи обикновените уводни забележки за времето, за лошите последствия от ранното застудяване тази година и някои други подобни.

Мис Марпъл даваше нужните отговори и търпеливо очакваше да чуе за какво става дума в действителност.

— Предполагам, че се питате за какво ви повикахме тук — каза мистър Бродриб, усмихна й се приветливо и премести някакви документи пред себе си. — Не се съмнявам, че сте чули за смъртта на мистър Рафиъл или може би сте прочели за нея във вестника.

— Да, видях съобщението във вестника — отговори мис Марпъл.

— Той е бил ваш приятел.

— Запознахме се преди малко повече от година на един остров в Карибско море — поясни тя.

— Да, спомням си, че той ходи там заради здравето си. Може би му се е отразило добре, но той вече беше много болен и както знаете, не можеше да се придвижва сам.

— Да — отговори мис Марпъл.

— Познавахте ли го добре?

— Не. Не мога да кажа това. Бяхме отседнали в един и същи хотел. Понякога разговаряхме. След като се върнах в Англия, повече не го видях. Водя спокоен живот в провинцията, а доколкото зная, той е бил изцяло погълнат от бизнеса си.

— Той не престана да се занимава със сделките си почти до… бих казал до последния си ден — отбеляза мистър Бродриб. — Истински финансов гений.