Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Какво е това по нея? — промълви Невил уплашено.

— Кръв, господин Стрейндж — отвърна рязко Батъл. — Обърнете внимание, че е на лявата ръкавица, а госпожа Одри Стрейндж е левачка. Забелязах това още когато я видях да държи чашката с кафе в дясната ръка, а цигарата в лявата по време на закуската. А и поставката за писалки на бюрото й бе преместена вляво. Всичко съвпада — топката от решетката пред камината в нейната стая, ръкавиците под прозореца й, косите и пудрата по сакото ви. Лейди Тресилиън е ударена в дясното слепоочие, но леглото е разположено така, че никой не би могъл да застане от другата му страна. Следователно е било крайно неудобно да се нанесе такъв удар върху главата на лейди Тресилиън, но в същото време ударът е съвсем естествен за един левак…

— Да не искате да кажете, че Одри… Одри би могла да под… подготви съзнателно всичко и да убие една старица, която познава от години, само за да докопа парите й?

— Нищо подобно не искам да кажа — поклати Батъл глава. — Съжалявам, господин Стрейндж, но вие просто трябва да приемете фактите такива каквито са. Това престъпление отначало докрай е било насочено срещу вас. От мига, когато сте я напуснали, Одри Стрейндж е била обсебена от мисълта да ви отмъсти. Накрая психическото й равновесие е силно нарушено. А може би никога не е била напълно здрава психически. Може би е искала да ви убие, но това й се сторило недостатъчно. Решила е, че трябва да бъдете обесен заради убийство. Избрала е онази вечер, когато сте се скарали с лейди Тресилиън. Взела е сакото ви от спалнята и го е облякла, та да може кръвта на убитата старица да го напръска. Оставила е на пода стика за голф, като е знаела, че върху него ще открием отпечатъци от вашите пръсти, и е размазала кръв и коси по края му. Тя ви е внушила да дойдете тук по едно и също време. А ви спаси нещо, което не е могла да предвиди, фактът, че лейди Тресилиън ще позвъни на Барет и че тя ще ви види да излизате от къщата.

Невил бе заровил лице в дланите си. Той изстена:

— Не е вярно! Не е вярно! Одри никога не ме е мразила. Това е невероятна грешка. Тя е най-откровеният, най-праведният човек, тя не таи злоба в сърцето си.

— Нямам намерение да споря с вас, господин Стрейндж. Исках само да ви подготвя. Ще бъда внимателен с госпожа Стрейндж и ще я помоля да ме придружи. Имам заповед да я арестувам. Ще направите по-добре, ако се погрижите за адвокат.

— Това е абсурд! Пълен абсурд!

— Любовта се изражда в омраза много по-бързо, отколкото можете да си представите, господин Стрейндж.

— Казвам ви, че не е вярно. Абсурдно е.

Томас Ройд се намеси. Гласът му бе тих и спокоен:

— Престани да повтаряш, че е абсурдно, Невил. Овладей се. Не разбираш ли, че единственото нещо, което сега може да помогне на Одри, е да забравиш всякакво кавалерство и да признаеш истината.

— Истината? Искаш да кажеш…

— Искам да кажа истината за Одри и Ейдриън. — Ройд се обърна към полицая: — Вие неправилно сте разбрали фактите, инспекторе. Не Невил напусна Одри, а тя го напусна. Заради брат ми Ейдриън. После Ейдриън загина при автомобилна катастрофа. Невил постъпи изключително благородно с Одри. Уреди нещата така, че тя да поиска развод по негова вина.

— Не исках да омърсят името й — промълви нещастният Невил. — Мислех, че никой не знае.

— Ейдриън ми писа малко преди злополуката — поясни кратко Томас и продължи: — Не разбирате ли, инспекторе, че това елиминира мотива ви! Одри няма причина да мрази Невил. Напротив, тя има всички основания да му бъде благодарна. Той се опита да я убеди да приеме известно обезщетение, но тя отказа. Съвсем естествено е, че когато той е пожелал да се срещнат с Кей, тя не е могла да не се съгласи.

— Виждате ли — намеси се разпалено Невил, — че това изключва възможността тя да има мотив. Томас е прав.

Ъгловатото лице на Батъл остана непроницаемо.

— Мотивът е само едната страна на въпроса — каза. — Може и да съм сбъркал за него. Но фактите са другата страна. А те всички сочат, че тя е виновна.

— Само преди два дни всички факти сочеха, че извършителят съм аз! — възрази Невил.

Батъл бе леко изненадан:

— Така е. Но знаете ли, господин Стрейндж, в какво ме карате да вярвам? Карате ме да повярвам, че има някой, който мрази и двама ви и който е поставил втори капан за Одри Стрейндж, ако планът срещу вас се провали. Можете ли да се сетите, господин Стрейндж, за такъв човек, който да мрази и вас, и бившата ви съпруга?

Невил отново бе заровил лице в дланите си.