Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Може ли да поговорим насаме с вас, господин Стрейндж? — попита мрачно Батъл.

— Разбира се, инспекторе. Да отидем в библиотеката.

Той тръгна напред и двамата полицаи го последваха.

Щом вратата се затвори зад тях, Невил попита с рязък тон:

— Каква е тази странна история с някакви ръкавици под прозореца на жена ми?

— Господин Стрейндж, открихме няколко много странни неща в този дом — отвърна Батъл спокойно.

— Странни? — намръщи се той. — Какво разбирате под „странни“?

— Ще ви покажа.

В отговор на кимването му Лийч излезе и се върна с някакъв особен предмет.

— Както сам виждате, сър, това е желязна топка, свалена от викторианска решетка за камина — тежка желязна топка — обясни Батъл. — После една ракета за тенис е била разглобена и е била поставена тази желязна топка. — Помълча. — Мисля, че не може да има съмнение, че лейди Тресилиън е била убита с нея.

— Ужасно! — Невил потръпна. — Но къде открихте този… кошмар?

— Топката е била почистена и завинтена отново върху решетката. Убиецът обаче е забравил да почисти и резбата. Върху нея открихме следи от кръв. Ракетата за тенис е била сглобена по стария начин, като са прикрепени двете й части с помощта на хирургически пластир. После ракетата е била небрежно захвърлена в шкафа под стълбището, където вероятно щеше да остане съвсем незабелязана сред купчината други неща, ако не бяхме търсили съвсем случайно нещо подобно.

— Умно от ваша страна, инспекторе.

— Просто въпрос на рутина.

— Предполагам, че не сте намерили отпечатъци?

— Ако съдим по теглото на ракетата, тя вероятно е на госпожа Кей Стрейндж. Но е била пипана както от нея, така и от вас и ние открихме отпечатъци от двама ви. Няма съмнение обаче, че след вас още някой е пипал ракетата с ръкавици. Намерихме само още един отпечатък, оставен според мен по невнимание върху хирургическия пластир, използван, за да се сглоби отново ракетата. В момента няма да ви кажа чий отпечатък е това. Преди това трябва да посоча още няколко момента. — Батъл замълча, после продължи: — Искам да се подготвите за нещо много неприятно, господин Стрейндж. Първо искам да ви попитам нещо. Напълно ли сте сигурен, че идеята за тази среща е била ваша, а не ви е била подхвърлена например от госпожа Одри Стрейндж?

— Нищо подобно. Аз…

Вратата се отвори и влезе Томас Ройд.

— Съжалявам, че се намесвам — каза, — но си помислих, че ще е по-добре и аз да присъствам на разговора.

Невил се обърна към него с раздразнение:

— Съжалявам, приятелю, но този въпрос е твърде личен.

— Боя се, че това не ме интересува. Виждате ли, чух отвън едно име. — Замълча. — Името на Одри.

— И какво общо има, по дяволите, името на Одри с теб? — избухна Невил.

— А какво общо има с теб, щом така ще си говорим? Не съм казал още нищо определено на Одри, но пристигнах тук с намерението да й предложа да се оженим и мисля, че тя знае това. Още повече, решил съм твърдо да се оженя за нея.

Старши инспектор Батъл се покашля. Невил се обърна рязко към него:

— Съжалявам, инспекторе, това прекъсване…

— Няма значение, господин Стрейндж. Искам да ви попитам само още нещо. По яката и на рамото на тъмносиния костюм, който бяхте облекли вечерта, когато бе извършено убийството, има светли коси. Знаете ли как са попаднали там?

— Предполагам, че са мои.

— Не, сър, не са ваши. Женски са, а на ръкава имаше червен косъм.

— Сигурно е от жена ми Кей. Смятате, че другите са на Одри, така ли? Твърде е възможно. Една вечер на терасата копчето на маншета ми се заплете в косите й. Спомням си добре това.

— В такъв случай — измърмори Лийч — светлите коси би трябвало да са върху маншета.

— За какво, по дяволите, намеквате? — избухна Невил.

— От вътрешната страна на яката има и следи от пудра — каза Батъл. — „Примавера“, номер едно. Много приятно оцветена пудра и при това доста скъпа, но е безсмислено, господин Стрейндж, да твърдите, че вие използвате пудра, защото няма да ви повярвам. А госпожа Кей Стрейндж употребява „Орхид Сън Кис“. „Примавера напорел“, номер едно, е пудрата на госпожа Одри Стрейндж.

— Какво искате да кажете? — повтори Невил.

Батъл се облегна назад.

— Искам да кажа, че… това сако е обличано от госпожа Одри Стрейндж. Това е единственото разумно обяснение как косите и пудрата са попаднали върху него. Освен това видяхте и ръкавицата, която току-що показах, нали? Ръкавицата е нейна. Беше дясната, а ето и лявата. — Той измъкна ръкавица от джоба си и я сложи на масата. Беше смачкана и опръскана с ръждивокафяви петна.