Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Трябва да е журналист. Не биваше да го пускаш, Хърстъл.

— Мисля, че не е журналист, госпожице. Струва ми се, че е приятел на госпожа Одри.

— Това е нещо друго.

Мери приглади косата си, прекоси уморено стаята и влезе в малкия кабинет. Бе леко изненадана, когато високият мъж до прозореца се обърна. Изобщо не приличаше на приятел на Одри. Въпреки това тя каза любезно:

— Съжалявам, но госпожа Стрейндж не е у дома. Искали сте да я видите?

— Вие сигурно сте госпожица Олдин? — попита той, след като я изгледа замислено и оценяващо.

— Да.

— И вие бихте могли да ми помогнете. Трябва да намеря едно въже.

— Въже ли? — попита Мери учудено.

— Да, въже. Къде например държите въжетата?

По-късно Мери си мислеше, че сигурно е била хипнотизирана в този момент. Ако този странен човек се бе опитал да даде някакво обяснение, тя може би щеше да му откаже. Но Ангъс Макуиртър не бе успял да намери някакво логично обяснение и бе решил да не обяснява нищо. Само изрази съвсем простичко желанието си. Леко замаяна, тя почувства в даден момент, че водеше Макуиртър да търсят въже.

— Какво въже? — бе попитала тя.

— Каквото и да е — бе отвърнал той.

— Може би има под навеса… — бе казала тя колебливо.

— Да отидем ли там?

Тя го поведе. Под навеса имаше канап и въже, но Макуиртър поклати глава. Той търсеше дълго въже.

— Има и таванско помещение — сети се Мери.

— О, може би е там.

Качиха се горе. Тя отвори вратата на тавана. Макуиртър се спря на прага и надникна вътре. На лицето му се появи странно задоволство.

— Ето го — каза.

Върху лавицата близо до вратата се виждаше дълго навито въже, оставено до стари рибарски принадлежности и проядени от молци възглавници. Той хвана за ръка Мери и внимателно я поведе към въжето. Докосна го и каза:

— Бих искал да запомните това, госпожице Олдин. Обърнете внимание, че всичко наоколо, с изключение на въжето е потънало в прах. Моля, докоснете го.

— Малко е влажно — забеляза тя изненадана.

— Точно така — съгласи се Макуиртър, обърна се и излезе.

— А въжето? Мислех, че ви трябва — попита Мери озадачена.

Той се усмихна.

— Просто исках да проверя дали е там. Нищо повече. Сигурно няма да имате нищо против да заключите вратата, госпожице Олдин… и да скриете ключа? Да. Ще ви бъда задължен, ако предадете ключа на старши инспектор Батъл или инспектор Лийч. Те ще го съхраняват най-добре.

Когато слязоха долу, Мери се окопити. Стигнаха до хола и тя запротестира:

— Но аз наистина не разбирам!

Макуиртър каза решително:

— Няма нужда да разбирате. — Стисна й сърдечно ръката. — Много съм ви задължен за помощта.

После си тръгна незабавно. Тя се питаше дали не е сънувала.

Скоро се върнаха Невил и Томас, а малко след тях се появи и колата. Кей и Тед се смееха и шегуваха. Те изглеждаха толкова безгрижни, че Мери чак им завидя. „Защо пък не, в края на краищата?“ — помисли си. Камила Тресилиън не означаваше нищо за Кей. Трагедията не можеше да засегне дълбоко тези млади и жизнерадостни същества. Тъкмо привършваха обяда, когато дойде полицията. В гласа на Хърстъл прозвучаха нотки на уплаха, докато съобщаваше, че е поканил старши инспектор Батъл и инспектор Лийч в дневната.

Старши инспектор Батъл ги поздрави сърдечно.

— Надявам се, че не съм попречил — извини се той. — Но има някои въпроси, които бих искал да изясня. Чия е тази ръкавица например?

Той показа малка жълта кожена ръкавица. Обърна се към Одри:

— Ваша ли е, госпожо Стрейндж?

Тя поклати глава.

— Госпожице Олдин?

— Не мисля. Нямам ръкавици с такъв цвят.

— Мога ли да погледна? — Кей протегна ръка. — Не е моя. — Тя я пробва, но ръкавицата бе твърде малка.

— Госпожице Олдин?

Мери я пробва на свой ред.

— И за вас е твърде малка — каза Батъл. Обърна се отново към Одри: — Мисля, че на вас ще стане. Вашите ръце са по-малки от ръцете на другите дами.

Одри я взе и я опита на дясната си ръка. Невил Стрейндж каза рязко:

— Тя вече ви заяви, Батъл, че ръкавицата не е нейна!

— Може и да е сбъркала — обясни той. — Или да е забравила…

— Може и да е моя… — съгласи се Одри. — Ръкавиците са толкова еднакви, нали?

— Във всеки случай бе намерена под вашия прозорец, госпожо Стрейндж, скрита в бръшляна… заедно с втората — отвърна Батъл.

Замълчаха. Одри се опита да възрази, но после се отказа. Сведе очи под твърдия поглед на старши инспектора.

Невил изскочи напред.

— Вижте какво, инспекторе…