Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Мери кимна. Продължаваше да гледа неразбиращо.

Старши инспектор Батъл излезе от стаята и тръгна натам, накъдето бе се запътил, когато Мери Олдин го пресрещна. Той бе методичен човек. Търсеше определена информация и дори един неочакван и многообещаващ разговор не би могъл да го отвлече от последователността в изпълнението на задълженията, колкото и съблазни да криеше този неочакван разговор.

Почука силно на вратата на библиотеката и Невил Стрейндж извика:

— Влезте!

Батъл се представи на господин Трелони — висок, приятен мъж с интелигентни тъмни очи.

— Съжалявам, ако ви преча — извини се. — Но има нещо, което не мога да си изясня. Вие, господин Стрейндж, получавате половината от имуществото на покойния сър Матю, но кой наследява другата половина?

Невил погледна учудено.

— Казах ви вече. Жена ми.

— Да. Но… — Батъл се изкашля неодобрително — коя жена, господин Стрейндж?

— О, разбирам. Да, изразих се неточно. Одри получава парите. Тя бе моя съпруга, когато бе написано завещанието. Така ли е, господин Трелони?

Адвокатът потвърди.

— Завещанието е формулирано твърде ясно. Наследството трябва да се раздели между повереника на сър Матю — Невил Хенри Стрейндж, и неговата съпруга Одри Елизабет Стрейндж, по баща Стандиш. Последвалият развод не променя нещата.

— В такъв случай всичко е ясно — каза Батъл. — Предполагам, че госпожа Одри Стрейндж е запозната с този факт?

— Естествено — каза господин Трелони.

— А сегашната госпожа Стрейндж?

— Кей? — Невил погледна малко изненадано. — О, предполагам, въпреки че никога не сме разговаряли за това…

— Можете да се уверите, че тя е в заблуда. Мисли, че след смъртта на лейди Тресилиън парите ще получите вие и вашата сегашна жена. Поне с такова впечатление останах от думите й сутринта. Затова дойдох да разбера как стоят в действителност нещата.

— Невероятно! — възкликна Невил. — Но това недоразумение би могло да възникне доста лесно. Като си помисля за това сега, се сещам, че на няколко пъти казваше: „Когато Камила умре, ще получим парите“, но предполагах, че просто гледа на моя дял като на общ с нея.

— Колко често възникват недоразумения между двама души, които, обсъждайки някой въпрос, мислят за различни неща, но никой не забелязва разминаването — отбеляза Батъл.

— Сигурно. — Невил не прояви към думите му особен интерес. — Но в дадения случай това няма значение. Ние изобщо не страдаме от липса на пари. Много се радвам за Одри. Тя имаше сериозни проблеми и тези пари сигурно ще й дойдат добре.

— Но вероятно, сър, при развода тя е получила право на компенсация от вас — възрази инспекторът неотстъпчиво.

Невил се изчерви. Каза дрезгаво:

— Има такова качество… като гордост, инспекторе. Одри решително отказа да вземе и пени от компенсацията, която исках да й дам.

— Много щедра компенсация — вметна господин Трелони. — Но госпожа Стрейндж всеки път я връщаше, като отказваше да я приеме.

— Интересно — промърмори Батъл и излезе, преди някои да е успял да го помоли за обяснение.

Отиде да потърси племенника си.

— На пръв поглед — каза — почти всички в къщата имат сериозен мотив. Невил Стрейндж и Одри Стрейндж получават тлъста сума от по петдесет хиляди. Кей Стрейндж мисли, че тя има право на петдесет хиляди. Мери Олдин си осигурява доход, който я освобождава от необходимостта да изкарва прехраната си. Трябва да призная, че Томас Ройд не печели нищо. Но можем да включим и Хърстъл, и дори Барет, ако приемем, че тя е поела риска да умре, за да избегне подозренията. Да, както казах, не липсва мотив, свързан с пари. И все пак, ако съм прав, парите в случая нямат значение. Ако съществува убийство от чиста омраза, това е очевиден пример. И ако не ми попречат, ще открия престъпника!

Ангъс Макуиртър седеше на терасата на хотел „Истърхед Бей“ и наблюдаваше извисяващия се на отвъдния бряг на реката Старк Хед. В момента той подреждаше мислите и чувствата си. Не знаеше какво го бе подтикнало да прекара последните няколко дни от отпуската си тук. Но нещо го бе привлякло към това място. Може би желанието да изпита себе си, да провери дали в сърцето му е останало нещо от някогашното отчаяние. Мона! Колко малко значеше тя за него сега! Беше се омъжила за другия. Веднъж я бе срещнал на улицата, без да се развълнува. Помнеше болката и горчивината, когато го беше напуснала, но сега всичко бе отминало.

От мислите му го откъснаха докосването на влажната муцуна на куче и радостният вик на новата му приятелка, трийсетгодишната госпожица Даяна Бринтън.