Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Само уморена. И аз самата бях уморена. Качих се горе и веднага си легнах.

Това бе разказала Барет и никой не се усъмни в искрената й мъка и ужас, когато й съобщиха за смъртта на господарката й.

Върнаха се в дома на Лейзънби и Батъл пожела да го попита нещо.

— Питайте — отвърна лекарят.

— Как мислите, кога е починала лейди Тресилиън?

— Казах ви вече — между десет и полунощ.

— Зная, че го казахте. Исках вашето лично мнение.

— Неофициално?

— Да.

— Добре, бих казал към единайсет.

— Това исках да чуя.

— Радвам се, че ви услужих. Защо?

— Не ми харесваше хипотезата, че е била убита преди десет и двайсет. Да вземем приспивателното на Барет — то не би подействало до този час. Опиатът показва, че убийството е било замислено за по-късно през нощта. Самият аз бих заложил на полунощ.

— Възможно е. Единайсет е само предположението от моя страна.

— Но със сигурност не би могло да бъде след полунощ?

— Не.

— Не би могло да бъде и след два и трийсет?

— За бога, не!

— Е, това, изглежда, напълно оневинява господин Стрейндж. Ще трябва само да проверя какво е правил, след като е излязъл от къщата. Ако казва истината, той е невинен и ще можем да се заемем с другите заподозрени.

— Другите наследници на парите? — попита Лийч.

— Може би — каза Батъл. — Но аз трудно приемам тази версия. Търся някой странен тип.

— Странен?

— Опасен.

Излязоха от дома на лекаря и тръгнаха към ферибота. Той представляваше гребна лодка, обслужвана от братята Уил и Джордж Барне. Те знаеха по лице всички в Солткрийк и повечето от хората, които пътуваха до „Истърхед Бей“. Джордж каза веднага, че господин Стрейндж от Гълс Пойнт е пътувал с ферибота предната вечер към десет и половина. Не били върнали обратно господин Стрейндж. Последният курс бил в един и трийсет, но той не се качил.

Батъл го попита дали познава господин Латимър.

— Латимър? Латимър? Висок красив млад господин? Живее в хотела и посещава Гълс Пойнт? Да, зная го. Но снощи изобщо не го видях. Тази сутрин беше отсреща. Върна се с последния курс.

Преминаха през реката с ферибота и се запътиха към хотел „Истърхед Бей“. Намериха господин Латимър, който току-що се бе върнал от отсрещния бряг. Бе се прибрал с предния курс на ферибота.

Господин Латимър гореше от желание да им помогне:

— Да, бедният Невил дойде снощи. Изглеждаше много ядосан. Каза ми, че се е скарал със старата дама. Чух, че имал ядове и с Кей, но, разбира се, той не ми спомена за това. Във всеки случай беше ядосан. Изглежда, както никога се радваше на компанията ми.

— Разбрах, че не е могъл да ви открие веднага?

Латимър отвърна рязко:

— Не знам защо. Седях в клуба. Стрейндж каза, че е надникнал вътре, но бе разсеян. Или може би съм излязъл за малко в градината. Винаги излизам, когато имам възможност. В този хотел мирише адски. Забелязах го снощи в бара. Предполагам, че е от каналите. Стрейндж също спомена за това. И двамата почувствахме миризмата. Отвратителна миризма на гнилоч. Може би има някой умрял плъх под билярдната маса.

— Играхте билярд. А после?

— Поговорихме малко, пийнахме още една-две чашки. После Невил каза: „Ей, изпуснах ферибота“, и аз предложих да го откарам с колата, което и направих. Стигнахме към два и половина.

— И господин Стрейндж беше с вас през цялата вечер?

— О, да. Попитайте, когото искате. Всички ще потвърдят.

— Благодаря, господин Латимър. Работата ни изисква да бъдем прецизни.

Когато напуснаха усмихнатия, самоуверен младеж, Лийч каза:

— Какво целиш с тази обстоятелствена проверка на Невил Стрейндж?

Батъл се усмихна. Племенникът му изведнъж се досети.

— Господи, ти проверяваше другия. Това си замислил.

— Много е рано да замисляме нещо — отвърна Батъл. — Просто трябва да проверя къде точно е бил господин Тед Латимър миналата нощ. Знаем за времето от единайсет и петнайсет, да кажем, до след полунощ. Бил е с Невил Стрейндж. Но къде е бил преди това, когато Стрейндж е пристигнал и не е могъл да го намери?

Продължиха упорито разследването — разговаряха с барманите, камериерките, пиколото. Бяха видели Латимър в клуба между девет и десет. В десет и петнайсет е бил в бара. Но между този час и единайсет и двайсет, изглежда, е изчезнал.

После попаднаха на една прислужница, която заяви, че господин Латимър е бил в един от малките кабинети заедно с госпожа Бедоус — дебелата дама от Норт Кънтри.

— Това обяснява всичко — каза Батъл навъсено. — Значи е бил тук. Просто не е искал да насочи вниманието ни към дебелата и несъмнено богата приятелка. Това отново ни връща при другите — прислугата, Кей Стрейндж, Одри Стрейндж, Мери Олдин и Томас Ройд. Кой ли от тях е убил старата дама? Ако можехме да открием оръжието на убийството… — Замълча, после се плесна по бедрото. — Сетих се, Джим, момчето ми! Сетих се какво ме накара да си спомня за Еркюл Поаро. Да хапнем и да вървим в Гълс Пойнт. Ще ти покажа нещо.