Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Не измъкнахме много от него — каза Лийч, когато Ройд си отиде.

Батъл кимна.

— Не, не измъкнахме. Стигнал е до някакъв извод — нещо съвсем конкретно. Бих искал да разбера до какъв. Това убийство е много особено, Джим, момчето ми…

Телефонът иззвъня, преди Лийч да успее да отговори. Обади се, изслуша някого, каза „добре“ и затвори телефона.

— Кръвта по ръкава на сакото е човешка — съобщи той. — Същата кръвна група, както на лейди Тресилиън. Изглежда, Невил Стрейндж загуби…

Батъл бе застанал до прозореца и гледаше навън с интерес.

— Младежът навън е много красив — отбеляза. — Много красив, но определено бих казал със съмнително поведение. Жалко, че господин Латимър, защото съм убеден, че това е господин Латимър, е бил снощи в Истърхед Бей. Той е от онези типове, които биха строшили черепа и на баба си, стига да могат да се измъкнат и да знаят, че ще получат нещо.

— Е, той няма полза — каза Лийч. — Смъртта на лейди Тресилиън не го облагодетелства по никакъв начин. — Телефонът иззвъня отново. — Да го вземат дяволите този телефон. Какво има сега?

Вдигна слушалката.

— Ало. А, вие ли сте, докторе. Какво? Отървала ли се е? Какво? Какво?

Обърна се към Батъл:

— Чичо, ела и чуй само.

Батъл се приближи и взе слушалката. Заслуша се, лицето му както обикновено остана безизразно. Нареди на Лийч:

— Извикай Невил Стрейндж, Джим.

Когато Невил влезе, Батъл тъкмо приключваше разговора. Невил, блед и изтощен, погледна недоумяващо старши инспектора от Скотланд Ярд, като се опита да прочете нещо зад каменната маска.

— Господин Стрейндж — каза Батъл, — познавате ли някого, който много ви мрази?

Невил го изгледа и поклати глава.

— Сигурен ли сте? Имам предвид, сър, който не просто да не ви обича, а казано направо, да ви ненавижда до смърт?

Невил стоеше прав като свещ.

— Не, не, разбира се. Няма такъв.

— Помислете, господин Стрейндж. Не сте ли наранили някого по някакъв начин?

Мъжът пламна.

— Има само един човек, когото може да се каже, съм наранил, но тя не е от хората, които изпитват омраза. Първата ми жена, защото я напуснах заради друга. Но мога да ви уверят, че тя не ме мрази. Тя е… тя е ангел.

Старши инспекторът се надвеси над масата.

— Ще ви кажа, господин Стрейндж, че вие сте щастливец. Неприятно ми беше да ви подозирам. Но бе именно така! Всичко щеше да звучи убедително и ако се сторехте несимпатичен на съдебните заседатели, щяхте да увиснете на бесилото.

— Говорите — каза Невил, — сякаш всичко е минало.

— Минало е — отвърна Батъл. — Вие сте спасен, господин Стрейндж по чиста случайност.

Невил продължаваше да го гледа недоумяващо.

— Когато снощи сте излезли от стаята й — поясни инспекторът, — лейди Тресилиън позвънила на прислужницата си.

Изчака да види дали мъжът осъзнава казаното.

— Тогава Барет я е видяла?

— Да, жива и здрава. Барет ви е видяла и вас да излизате от къщата, преди да отиде при господарката си.

Невил каза:

— Но стикът за голф… отпечатъците от моите пръсти…

— Не е била ударена със стика. Още в самото начало тази идея не се хареса на доктор Лейзънби. Веднага забелязах това. Била е убита с нещо друго. Онзи стик е бил оставен нарочно, за да хвърли подозрението върху вас. Може би го е направил някой, който е чул кавгата и ви е избрал като удобна жертва, или може би защото… — Замълча и после повтори въпроса си: — Кой в къщата ви мрази толкова силно, господин Стрейндж?

— Искам да ви попитам нещо, господин докторе — каза Батъл.

След посещението в болницата бяха отишли в дома на лекаря. В болницата бяха разпитали Джейн Барет.

Тя бе слаба и изтощена, но говореше съвсем ясно.

Изпила отварата от сена и тъкмо си лягала, когато лейди Тресилиън позвънила. Погледнала часовника си и видяла часа — десет и двайсет и пет.

Облякла халата и слязла долу. Чула шум в антрето и надникнала през перилата.

— Господин Невил тъкмо излизаше. Точно взимаше мушамата от закачалката.

— С какъв костюм бе облечен?

— Със сивия раиран костюм. Изглеждаше много възбуден и нещастен. Напъха разсеяно ръце в мушамата, сякаш не го бе грижа как се облича. После излезе и захлопна външната врата след себе си. Отидох при нейно благородие. Бедната бе много сънлива и не можа да си спомни защо ме е викала. Горката лейди, често й се случваше. Оправих й възглавниците, донесох чаша прясна вода и й помогнах да си легне удобно.

— Изглеждаше ли разстроена или уплашена от нещо?