Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Така твърди — съгласи се Батъл. — А сега да продължим с първата жена на Синята брада.

Одри бе облечена в бледосив мек вълнен костюм. В него тя изглеждаше толкова призрачно бледа, че Батъл си спомни думите на Кей „Сякаш сив призрак се промъква наоколо“.

Отговори на въпросите му просто и без вълнение.

Да, била си легнала в десет часа, както и госпожица Олдин. Нищо не била чула през нощта.

— Извинете, че се намесвам в личните ви работи — каза Батъл, — но бихте ли ми обяснили как се случи така, че сте в къщата в този момент?

— По това време на годината винаги идвам тук. Тази година моят… моят бивш съпруг пожела да дойде по същото време и ме попита дали не възразявам.

— Предложението бе негово?

— О, да.

— А не ваше?

— О, не.

— И вие се съгласихте?

— Да, съгласих се… Не можех да откажа.

— Защо не, госпожо Стрейндж?

— Не е хубаво да си неотзивчив — отвърна тя неопределено.

— Но вие бяхте потърпевшата страна?

— Моля?

— Вие се разведохте със съпруга си?

— Да.

— Извинете, чувствахте ли се обидена?

— Не, съвсем не.

— Прощавате лесно, госпожо Стрейндж.

Тя не отговори. Той опита с мълчание, но Одри не бе Кей, за да се почувства провокирана да проговори по този начин. Можеше да мълчи, без да се чувства ни най-малко неудобно. Батъл призна поражението си.

— Сигурна ли сте, че идеята за тази среща не бе ваша?

— Напълно.

— В добри отношения ли сте със сегашната госпожа Стрейндж?

— Предполагам, че не ме обича кой знае колко.

— Вие обичате ли я?

— Да. Мисля, че е много красива.

— Добре. Благодаря. Това сякаш е всичко.

Тя се изправи и тръгна към вратата. Поколеба се за миг и се върна.

— Бих искала само да кажа… — Заговори бързо и нервно: — Вие сте убеден, че го е сторил Невил, че е извършил убийство заради пари. Сигурна съм, че не е той. Невил никога не е държал на парите. Зная това. Бях омъжена за него осем години, разбирате ли? Просто не мога да си представя да убие някого заради пари… Невил не е… такъв. Зная, че моите думи не са доказателство, но толкова бих искала да ми повярвате.

Обърна се и излезе бързо от стаята.

— И какво мислиш за нея? — попита Лийч. — Не съм виждал толкова студен човек.

— Не проявява чувствата си — отвърна Батъл, — но изпитва… много силни чувства. Само че не зная какви.

Последен влезе Томас Ройд. Седна сериозен и скован, приличаше малко на бухал.

Бил се върнал от Малайските острови за пръв път от осем години насам. От дете посещавал Гълс Пойнт. Госпожа Стрейндж била негова далечна братовчедка и семейството му я било отгледало от деветгодишна възраст. Предната вечер си легнал малко преди единайсет. Да, чул, когато господин Невил Стрейндж излязъл, но не го видял. Невил тръгнал към десет и двайсет или малко по-късно. Самият той не чул нищо през нощта. Когато открили трупа на лейди Тресилиън, бил станал вече и се разхождал в градината. Бил ранобуден. Настъпи мълчание.

— Госпожица Олдин ни каза, че в къщата се чувствало някакво напрежение. Вие също ли го забелязахте?

— Не мисля. Не съм особено наблюдателен.

„Лъжеш — помисли си Батъл. — Доста наблюдателен си. Бих казал, повече от останалите.“

Не, не смятал, че Невил Стрейндж страдал от недостиг на пари. Разбира се, не изглеждал така. Но той знаел много малко за делата на господин Стрейндж.

— Познавате ли добре втората госпожа Стрейндж?

— За пръв път я срещнах тук.

Батъл изигра последния си коз:

— Сигурно знаете, господин Ройд, че открихме отпечатъци от пръстите на господин Стрейндж върху стика, с който е извършено убийството. Открихме също и кръв по ръкава на сакото, с което е бил облечен снощи.

Замълча. Ройд кимна.

— Невил ни каза — измърмори.

— Питам ви открито: мислите ли, че той е извършителят?

Томас Ройд не обичаше да бърза. Изчака минута, една много дълга минута и отговори:

— Не разбирам защо питате мен. Не е моя работа. Това е ваша работа. Самият аз бих казал, че е твърде невероятно.

— Можете ли да предположите кой го е извършил?

Томас поклати глава отрицателно.

— Единственият човек, за когото бих допуснал такова нещо, не е в състояние да го стори. Това е всичко.

— И кой е той?

Ройд поклати глава още по-решително.

— Едва ли бих могъл да ви кажа. Това е лично мое мнение.

— Ваш дълг е да помогнете на полицията.

— Да ви съобщя факти. Това не е факт. Само мое хрумване. Освен това е невероятно.