Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Това, което казвате, звучи невероятно!

— Защото е невероятно. Трябва да следвам фактите. Ако госпожа Стрейндж може да даде някакво обяснение…

— А аз мога ли да обясня? — попита Невил.

— Няма смисъл, господин Стрейндж. Трябва да изпълня дълга си.

Батъл се изправи рязко. Излезе заедно с Лийч. Невил и Ройд ги последваха.

Прекосиха антрето и влязоха в дневната.

Одри Стрейндж стана. Тръгна към тях. Гледаше Батъл втренчено, устните й бяха разтворени в полуусмивка.

— Идвате за мен, нали? — попита тя едва чуто.

— Госпожо Стрейндж, имам заповед да ви арестувам по подозрение в убийството на Камила Тресилиън миналия понеделник, на дванайсети септември. Длъжен съм да ви предупредя, че всичко, което кажете, ще бъде записано и може да се използва в съда срещу вас — отговори Батъл почтително.

Одри въздъхна.

Продълговатото й красиво лице с ясни очертания бе спокойно и чисто като камея.

— Изпитвам истинско облекчение. Радвам се, че всичко свърши!

Невил изскочи напред.

— Одри, не казвай нищо, изобщо не говори!

— Но защо, Невил? — усмихна се тя. — Всичко е вярно, а аз съм толкова уморена.

Лийч пое дълбоко въздух.

Това бе краят.

Всичко беше някаква лудост, но щеше да им спести много главоболия! Питаше се какво бе станало с чичо му. Старецът изглеждаше така, сякаш бе видял призрак. Беше втренчил поглед в клетото, побъркано създание, сякаш не можеше да повярва на очите си. „Все пак случаят беше много интересен“ — помисли си Лийч със задоволство.

В този миг Хърстъл отвори вратата на дневната и съобщи с почти гротескна неуместност:

— Господин Макуиртър.

Макуиртър влезе устремно. Запъти се право към Батъл.

— Вие ли сте полицейският служител, който ръководи случая „Тресилиън“? — попита той.

— Да.

— В такъв случай трябва да ви съобщя нещо много важно. Съжалявам, че не дойдох по-рано, но едва сега осъзнах значението на това, което видях случайно в понеделник през нощта. — Огледа бързо стаята. — Бихме ли могли да поговорим някъде насаме?

— Остани тук с госпожа Стрейндж — нареди Батъл на Лийч.

— Слушам, сър — отвърна той чинно. Сетне наклони глава и му прошепна нещо.

— Е, да вървим — обърна се Батъл към Макуиртър и го покани в библиотеката. — За какво разигравате всичко това? Колегата ми каза, че ви е виждал миналата зима.

— Точно така — отвърна той. — Опит за самоубийство. Това е част от моя разказ.

— Слушам ви, господин Макуиртър.

— Миналия януари се опитах да се самоубия, като скочих от Старк Хед. Тази година нещо ме накара отново да се върна тук. В понеделник през нощта отидох на мястото. Стоях загледан в морето и в Истърхед Бей и случайно погледнах наляво. Тоест, погледнах отсреща към тази къща. Виждах я съвсем ясно в лунната светлина.

— Да?

— До днес не знаех, че това бе нощта на убийството. — Той се наведе към Батъл: — Ще ви разкажа какво видях.

Бяха минали само пет минути, откакто Батъл бе излязъл, но на всички в дневната им се стори цяла вечност. Кей загуби самообладание и изкрещя на Одри:

— Знаех си, че си била ти. Никога не съм се съмнявала. Знаех, че преследваш нещо…

Мери Олдин произнесе бързо в момента, когато влизаше Батъл:

— Моля те, Кей.

— Млъкни, Кей, за бога! — спря я Невил рязко.

Тед Латимър се доближи до ридаещата Кей.

— Съвземи се — каза нежно. После се обърна ядосано към Невил: — Май не разбираш състоянието на Кей. Защо не се погрижиш за нея, Невил?

— Добре съм — изхлипа тя.

— По дяволите — каза Тед. — Ще те отведа оттук!

Инспектор Лийч се прокашля. Знаеше, че в такива моменти хората изричат много необмислени неща и по-късно обикновено си спомнят с неудобство за тях.

Батъл се върна. Лицето му бе непроницаемо.

— Бихте ли взели някои неща със себе си, госпожо Стрейндж? — каза той. — Инспектор Лийч ще трябва да дойде с вас.

— И аз ще отида — намеси се Мери Олдин.

Щом двете жени излязоха от стаята заедно с инспектора, Невил попита раздразнено:

— Е, какво искаше онзи приятел?

— Господин Макуиртър ми разказа една много странна история — отвърна бавно Батъл.

— Това ще помогне ли на Одри? Все още ли искате да я арестувате?

— Вече ви казах, господин Стрейндж. Трябва да изпълня дълга си.

Невил се обърна с посърнало лице.

— Мисля, че е по-добре да позвъня на Трелони.

— Недейте да бързате, господин Стрейндж. Първо искам да направя един експеримент във връзка с разказа на господин Макуиртър. Но преди това ще изчакам госпожа Стрейндж да тръгне.