Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Разтърси ли я?

— Да, госпожо Спайсър. Разтърсих я силно, но тя не помръдва и има такъв ужасен цвят на лицето.

— Господи, да не е умряла?

— О, не, госпожо Спайсър, чух я да диша, но дишането й е особено. Сигурно е болна или нещо такова.

— Добре, ще се кача да видя. Занеси на нейно благородие чая. По-добре налей пресен. Тя сигурно се пита какво се е случило.

Алис покорно изпълни нареждането, а в същото време госпожа Спайсър се качи на втория етаж. С поднос в ръка Алис почука на вратата на лейди Тресилиън. След като почука повторно и не получи отговор, тя влезе. Миг по-късно се чу трясък от счупен порцелан и див вик, Алис побягна от стаята надолу по стълбите, където Хърстъл прекосяваше антрето, за да отиде в трапезарията.

— О, господин Хърстъл, влезли са крадци и нейно благородие е мъртва… убита е… на главата й има голяма дупка и всичко наоколо е в кръв!

Старши инспектор Батъл се наслаждаваше на отпуската си. Оставаха му още три дни и той бе малко разочарован, че времето се развали и заваля дъжд. Но какво друго можеше да се очаква в Англия? Пък и досега доста му бе провървяло. Закусваше с племенника си инспектор Джеймс Лийч, когато телефонът иззвъня.

— Идвам веднага, сър. — Джим остави слушалката.

— Нещо сериозно? — попита старши инспектор Батъл.

Порази го странният израз на лицето на племенника му.

— Убийство. Старата лейди Тресилиън, която е инвалид. Тя е добре позната по тези места. Нейна е онази къща в Солткрийк, дето се издига над скалите.

Батъл кимна.

— Тръгвам при Стареца (така свойски Лийч наричаше началника на полицията). Той е неин приятел. Ще отидем заедно на мястото.

На вратата каза умоляващо:

— Нали ще ми помогнеш, чичо? Първият ми подобен случай…

— Докато съм тук, да. За взлом и грабеж ли става дума?

— Още не зная.

Половин час по-късно майор Робърт Мичъл, началник на полицията, разговаряше мрачно с чичото и племенника.

— Все още е твърде рано да се каже, но едно изглежда сигурно — започна той. — Извършителят е бил вътрешен човек. Нищо не е изчезнало, няма следи от взлом. Тази сутрин намерихме затворени всички врати и прозорци. — Погледна Батъл. — Ще ви възложат ли случая, ако помоля за това Скотланд Ярд? Още повече че сте на мястото. Освен това сте роднина на Лийч. Само, разбира се, ако сте съгласен. Това би означавало да прекъснете отпуска си.

— Няма значение — отвърна Батъл. — А що се отнася до другото, обърнете се към сър Едгар (сър Едгар Котън бе помощник-комисарят), но доколкото знам, той ви е приятел.

Мичъл кимна.

— Да, вярвам, че ще се разбера с Едгар. Миналия път се разбрахме! Ще се свържа незабавно с него.

Вдигна слушалката на телефона и каза:

— Дайте ми Ярд.

— Случаят според вас заплетен ли е, сър? — попита Батъл.

— От онези случаи, когато не бива да допускаме грешки — отвърна майорът сериозно. — Трябва да бъдем абсолютно сигурни в нашия човек, независимо дали е мъж или жена.

Батъл кимна. Добре разбираше, че тези думи не бяха случайни. „Струва ми се, че знае кой е извършителят — помисли си той. — И тази догадка никак не му харесва. Сигурно е някой, когото познават добре по тези места, и аз ще си отрежа главата, ако не е така!“

Батъл и Лийч бяха застанали на прага на приятно обзаведената спалня. Един полицай внимателно оглеждаше дръжката на тежкия стик за голф на пода и търсеше отпечатъци от пръсти. Краят на стика бе изцапан с кръв и по него личаха полепнали няколко бели косъма.

До леглото районният съдебен лекар доктор Лейзънби се бе навел над тялото на лейди Тресилиън.

Изправи се с въздишка.

— Идеален прав удар. Била е ударена отпред с чудовищна сила. Първият удар е разбил черепа и я е умъртвил, но убиецът е ударил втори път за по-сигурно. Няма да разработвам версии, а само ще ви изложа голите факти.

— От колко време е мъртва? — попита Лийч.

— Мисля, че е убита между десет часа и полунощ.

— Не можете ли да бъдете по-точен?

— За съжаление не. Трябва да се вземат под внимание всички факти. В днешно време не бесим хората по ригор мортис. Било е след десет и преди полунощ.

— И ударът е бил нанесен с този стик?

Лекарят го погледна.

— Вероятно. Все пак имаме късмет, че убиецът го е забравил. Не бих могъл да съдя за стика по раната. По всичко личи, че убиецът не е действал с острия край на стика. Ударът сигурно е бил нанесен с извития му край.