Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Трудно ли е било? — попита Лийч.

— Ако е било предумишлено, да.

— Допускам, че по някаква нелепа случайност се е получил такъв удар.

Лийч бе вдигнал ръце, като се опитваше интуитивно да имитира удара.

— Нелепо е — каза.

— Да — отвърна лекарят замислено. — Цялата история е нелепа. Ударена е в дясното слепоочие, но който и да го е сторил, сигурно е стоял от дясната страна на леглото с лице към горния му край. Отляво няма достатъчно място, ъгълът откъм стената е твърде малък.

— Левак ли? — наостри уши Лийч.

— Не мога да коментирам този въпрос, има твърде много подводни камъни. Ако настоявате, ще ви дам най-лесното обяснение — че убиецът е левак, но има и други начини на тълкуване. Да предположим например, че старата дама е извърнала леко глава наляво точно в момента на удара. Или убиецът преди това е преместил леглото напред, застанал е отляво и после е върнал леглото на мястото му.

— Последното не звучи много правдоподобно.

— Но е възможно. Имам известен опит в това отношение и мога да ви уверя, момчето ми, че предположението смъртоносният удар да е нанесен с лявата ръка е пълно с уловки.

Както бе клекнал на пода, сержант Джоунс отбеляза:

— Този стик за голф е за дясна ръка.

Лийч кимна.

— Все пак може да не е бил на мъжа, който го е използвал. Предполагам, че е бил мъж, нали, докторе?

— Не е задължително. С такова тежко оръжие като стик за голф и жена би могла да нанесе страхотен удар.

Старши инспекторът каза със спокоен глас:

— Но не сте убеден, че това е било оръжието, нали, докторе?

Лейзънби му хвърли бърз, проницателен поглед.

— Не. Но съм убеден, че вероятно това е било оръжието. Ще анализирам кръвта по него, за да се уверя, че е от същата кръвна група. Ще изследвам и косата.

— Да — каза одобрително Батъл. — Винаги е по-добре да сме прецизни.

— Самият вие изпитвате ли някакво съмнение по отношение на този стик, старши инспекторе — попита Лейзънби.

— О, не, не — поклати глава Батъл. — Аз съм обикновен човек. Обичам да вярвам на очите си. Била е ударена с нещо тежко. Стикът е тежък. По него има кръв и коси, предполагам — нейните кръв и коси. Следователно това е използваното оръжие.

— В момента на удара будна ли е била, или е спяла? — попита Лийч.

— Според мен — будна. Върху лицето й е изписана изненада. Бих казал, но това е само мое мнение, че не е очаквала какво ще последва. Няма следи от борба, нито израз на ужас или страх. Бих предположил, че или се е събудила, била е замаяна и не е разбрала какво става, или е приела нападателя за човек, който не би й сторил зло.

— Била е запалена само нощната лампа — отбеляза замислено Лийч.

— Това е възможно и в двата случая. Може да я е запалила, когато неочаквано се е събудила от влизането на някого в стаята. Или може вече да е била запалена.

Сержант Джоунс се изправи. Усмихваше се доволно.

— Върху този стик има чудесен комплект от отпечатъци — каза. — Ясни като бял ден!

Лийч въздъхна дълбоко:

— Това ще улесни нещата.

— Какво добро момче — подхвърли доктор Лейзънби. — Оставя ни оръжието, оставя по него отпечатъци от пръстите си. Питам се защо не е оставил и визитната си картичка!

— Може просто да се е объркал — предположи старши инспекторът. — Някои се объркват.

Лекарят кимна.

— Вярно е. Е, а сега трябва да се погрижа за другата пациентка.

— Каква пациентка? — заинтересува се Батъл.

— Преди да открият това тук, бяха изпратили иконома да ме повика. Тази сутрин е била намерена в кома прислужницата на лейди Тресилиън.

— Какво е станало с нея?

— Отравяне с барбитурати. Състоянието й е доста тежко, но ще прескочи трапа.

— Прислужницата! — каза Батъл. Леко изпъкналите му жабешки очи се спряха на дебелия шнур на звънеца, чийто пискюл лежеше върху възглавницата на починалата, близо до ръката й.

— Точно така — кимна Лейзънби. — Това е първото, което лейди Тресилиън би направила, ако е разтревожена — да дръпне шнура и да позвъни на прислужницата. Е, може и да го е дърпала до изнемога. Прислужницата не е могла да го чуе.

— Погрижили са се за това, нали? — отбеляза Батъл. — Сигурен ли сте, че не е имала навика да взема приспивателни?

— Сигурен съм. Няма и следа от приспивателни в стаята й. Пък и открих как са й били дадени. Всяка вечер е пиела отвара от сена. Упойващата билка е била сипана вътре.

Старши инспектор Батъл потърка брадичката си.

— Хм… Някой е знаел всичко за този дом. Разбирате ли, докторе, убийството е много странно.