Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Колко странно! — учуди се Мери.

Беше дванайсети септември.

— Само още два дни — продума Мери Олдин. После прехапа устни и се изчерви.

Томас Ройд я изгледа замислено.

— Така ли се чувстваш?

— Не разбирам какво става с мен — каза тя. — Никога през живота си не съм очаквала с такова нетърпение някой да си тръгне. Пък и обикновено толкова се радваме на Невил. И на Одри също.

Той кимна.

— Но този път — продължи Мери — се чувствам като върху буре с барут. Може да се взриви всеки миг. Затова първото, което си казах тази сутрин, бе „само още два дни“. Одри си тръгва в сряда, а Невил и Кей — в четвъртък.

— А аз — в петък — додаде Томас.

— О, ти не се броиш. Ти бе опора за нас. Не зная какво бих правила без теб.

— Човекът буфер?

— Нещо повече. Ти бе толкова мил и спокоен. Звучи доста необичайно, но отразява вярно мислите ми.

Томас изглеждаше доволен, макар и малко смутен.

— Не зная защо бяхме толкова раздразнителни всички — каза замислено Мери. — В края на краищата, дори и да избухне някой… това би било неприятно и неловко, но нищо повече.

— Но има и друго нещо, което те кара да се чувстваш по този начин.

— О, да, наистина. Някакво предчувствие. Дори и при слугите го има. Кухненската прислужница се разрида онази сутрин и без всякаква причина поиска да напусне. Готвачката е нервна, Хърстъл едва издържа и дори Барет, която обикновено е непоклатима като боен кораб, проявява признаци на нервност. И всичко заради странното хрумване на Невил да събере под един покрив бившата и сегашната си съпруга, за да се сприятелят и да успокоят собствената му съвест.

— Но това негово уникално хрумване просто се провали — отбеляза Томас.

— Да, Кей е съвсем разстроена. И знаеш ли, Томас, не мога да не я съжалявам. — Тя замълча. — Забеляза ли снощи как Невил гледаше Одри, докато тя се изкачваше по стълбите? Той все още държи на нея, Томас. Всичко беше една ужасна грешка.

— Трябваше да помисли за това по-рано — рече той сухо, тъпчейки лулата си.

— О, зная. Обикновено така се казва. Но това не променя факта, че цялата история е една трагедия. Не мога да не съчувствам на Невил.

— Хора като Невил… — заговори Томас, но се спря.

— Какво?

— Хора като Невил си въобразяват, че винаги могат да предрешават нещата и да получават всичко, което поискат. Не вярвам някога Невил да се е сблъсквал с проблеми, като изключим случая с Одри. За него тя е недостижима. Умилкването няма да му донесе нищо. Просто трябва да преглътне неуспеха.

— Сигурно си прав. Но думите ти са безсърдечни. Одри много обичаше Невил, когато се омъжи за него, пък и се разбираха толкова добре.

— Е, сега вече не го обича.

— Надали — промълви тихо Мери.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи Томас. — По-добре Невил да държи Кей под око. Тя е опасна жена, наистина опасна. Ако побеснее, няма да се спре пред нищо.

— О, господи! — въздъхна Мери и каза с надежда: — Е, остават само още два дни.

През последните четири-пет дни ситуацията бе се усложнила още повече. Смъртта на господин Тревъс много разстрои лейди Тресилиън и здравословното й състояние се влоши. Погребението се състоя в Лондон и Мери бе доволна от това, защото така лейди Тресилиън можеше да забрави по-скоро тъжното събитие. Задълженията й по домакинството бяха толкова тежки и изнервящи, че тази сутрин се чувстваше преуморена и отчаяна.

— И времето има известна вина — произнесе високо тя.

— Не е нормално за сезона.

Септември бе наистина необичайно топъл и приятен. Имаше дни, когато термометърът показваше двайсет и един градуса на сянка.

От къщата излезе Невил и се присъедини към тях.

— На времето ли се сърдиш? — попита той, вдигнал поглед към небето. — Просто невероятно. Днес е най-горещият ден. И никакъв полъх. Това ме изнервя. Все пак ми се струва, че скоро ще завали. Прекалено задушно е, за да се задържи така дълго.

В същото време Томас Ройд се отдалечи тихо и незабелязано и изчезна зад ъгъла на къщата.

— Навъсеният Томас се оттегли — отбеляза Невил. — Не може да се каже, че моята компания му доставя радост.

— Той наистина е мил — възрази Мери.

— Не мога да се съглася. Той е ограничен и пристрастен човек.

— Струва ми се, че дълго време се е надявал да се ожени за Одри. Но се появи ти и го измести.

— Цели седем години не се реши да й поиска ръката. Да не си е въобразявал, че бедното момиче ще го чака, докато се реши.

— Може би — изрече Мери умишлено бавно — сега всичко ще си дойде на мястото.