Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Той я прекъсна рязко:

— Глупости. Ти… — и замълча.

— Какво аз?

— Помислих си какво момиче беше, преди да се омъжиш. Защо се омъжи за Невил?

— Защото се влюбих в него — усмихна се Одри.

— Зная, зная. Но защо се влюби? Какво те привлече толкова?

Тя примижа, сякаш се опитваше да погледне през очите на момичето, което сега бе мъртво.

— Мисля — каза, — че причината бе в неговата „положителност“. Бе пълна противоположност на мене. Чувствах се като сянка, като нещо нереално. Невил бе реален. Бе толкова щастлив и самоуверен, и изобщо всичко, което аз не бях. — Додаде с усмивка: — И много хубав.

Томас Ройд изрече с горчивина:

— Да, идеалният англичанин — добър спортист, скромен, красив. Цял живот е получавал всичко, което е пожелавал. Истински малък сахиб.

Одри седеше с изправен гръб и го наблюдаваше.

— Ти го мразиш. Много го мразиш, нали?

Томас избегна погледа й, като се обърна да заслони от вятъра клечката кибрит в дланите си и да запали угасналата си лула.

— Ако е така, това не те изненадва, нали? Той има всичко, което аз нямам. Спортува, плува, разговаря с лекота. А аз съм като някакъв идиот с вързан език и непохватни ръце. Винаги е бил блестящ и преуспяващ, а аз винаги съм бил неудачник. Той се ожени за момичето, което единствено някога съм обичал.

Тя въздъхна тихо. Той продължи разпалено:

— Ти винаги си го знаела, нали? Знаеше, че съм влюбен в теб още когато бе на седемнайсет. Знаеш, че все още те обичам…

— Не, не сега — прекъсна го тя.

— Какво искаш да кажеш с това не сега?

Одри се изправи и замислено прошепна:

— Защото… сега съм различна.

— В какъв смисъл?

Той също се изправи и я погледна в очите. Одри каза бързо и задъхано:

— Ако не си го разбрал, не мога да ти го обясня… И самата аз не съм сигурна. Зная само…

Тя замълча, обърна се рязко и тръгна с бърза крачка обратно към хотела.

Одри зави зад една скала и налетя на Невил. Той лежеше изтегнат в цял ръст и се взираше в едно скално езерце. Вдигна поглед и се усмихна.

— Здрасти, Одри.

— Здравей, Невил.

— Наблюдавам един рак. Малкият хулиган е ужасно активен.

Тя коленичи и се взря натам, където сочеше той.

— Виждаш ли го?

— Да.

— Искаш ли цигара?

Тя кимна и той й запали една цигара. След няколко секунди, през които тя не го поглеждаше, изрече нервно:

— Искам да ти кажа, Одри.

— Да?

— Всичко е наред, нали? Имам предвид… между нас.

— Да, разбира се.

— Искам да сме приятели.

Той я погледна развълнувано. Тя му отвърна с напрегната усмивка.

— Денят бе забавен, нали? — разбъбри се той. — Хубаво време…

— О, да, да.

— Наистина доста е горещо за септември.

Замълчаха.

— Одри…

Тя се изправи.

— Жена ти те търси. Маха ти.

— Кой… о, Кей.

— Казах жена ти.

Той се изправи с усилие, погледна я и прошепна:

— Ти си моята жена, Одри…

Тя се обърна. Невил изтича към брега и пресече пясъчната ивица, за да отиде при Кей.

Когато се върнаха в Гълс Пойнт, Хърстъл излезе да ги посрещне в антрето и каза на Мери:

— Бихте ли се качили веднага при нейно благородие, госпожице. Тя е много разстроена и искаше да ви види веднага щом се върнете.

Мери забърза нагоре. Свари лейди Тресилиън пребледняла и покрусена.

— Скъпа Мери. Толкова се радвам, че дойде. Чувствам се изключително депресирана. Бедният господин Тревъс е мъртъв.

— Мъртъв?

— Да, нали е ужасно? Толкова неочаквано. Снощи дори не е успял да се съблече. Сигурно щом е стигнал у дома, веднага му е прилошало.

— О, скъпа, съжалявам.

— Той наистина бе с твърде крехко здраве. С болно сърце. Надявам се, че у дома не се е случило нещо, което би могло да го преумори. Нямаше нищо тежко за вечеря, нали?

— Мисля, че не. Дори съм сигурна. Изглеждаше много добре и бе в добро разположение на духа.

— Наистина съм много разстроена. Мери, бих искала да прескочиш до „Балморъл Корт“ и да поговориш с госпожа Роджърс. Попитай я дали не можем да й помогнем с нещо. А и самото погребение. Заради Матю бих искала да направя всичко необходимо. В хотел тези неща обикновено се уреждат толкова нескопосно.

Мери решително заяви:

— Мила Камила, наистина не бива да се тревожиш. Помисли за здравето си.

— Права си.

— Ще отида веднага в „Балморъл Корт“ и щом се върна, ще ти разкажа всичко.

— Благодаря, скъпа Мери. Ти винаги си толкова организирана и съобразителна.

— Сега те моля, опитай се да си починеш. Подобни емоции са толкова вредни за тебе.