Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Ще ви изпратим вътре — каза Ройд.

Тримата влязоха в преддверието. То бе осветено слабо от електрическа крушка. Не се виждаше никой и те доловиха миризма от отминала вечеря, от прашно кадифе и скъпи мебели.

На вратата на асансьора висеше табелка „Асансьорът не работи“.

— Господи! — възкликна ядосано господин Тревъс. — Каква досада! Ще трябва да изкача пеш всички тези стъпала.

— Много неприятно — изрече Ройд. — Няма ли служебен или товарен асансьор?

— Боя се, че не. Този се използва за всичко. Нищо, няма да бързам. Лека нощ на двамата.

Той се заизкачва бавно по широкото стълбище. Ройд и Латимър му пожелаха лека нощ и излязоха на тъмната улица. За миг настъпи мълчание, после Ройд каза решително:

— Е, хайде, лека нощ.

— Лека нощ. До утре.

— Да.

Тед Латимър тръгна с лека стъпка надолу към ферибота. Томас Ройд постоя, загледан подире му, после пое в противоположната посока към Гълс Пойнт.

Луната изплува иззад облака и Солткрийк отново се окъпа в сребриста светлина.

— Почти като лято — промълви Мери Олдин.

Тя седеше на плажа с Одри пред внушителната сграда на хотел „Истърхед Бей“. Одри беше в бял бански костюм и изглеждаше като изящна статуетка от слонова кост. Мери не се къпеше. Малко настрани лежеше Кей по корем, изложила загорелите си крака и гръб на слънцето.

— О-о! — Тя седна. — Водата е ужасно студена.

— Е, все пак е септември — отвърна Мери.

— В Англия винаги е студено — каза Кей недружелюбно. — Иска ми се да сме в Южна Франция! Там наистина е горещо.

Тед Латимър изръмжа зад нея:

— Тук слънцето не е истинско.

— Ще се къпете ли изобщо, господин Латимър? — попита Мери.

— Тед никога не влиза във водата — засмя се Кей. — Само се пече като гущер.

Протегна крак и го смушка. Той скочи на крака.

— Хайде да се поразходим, Кей. Студено ми е.

Тръгнаха заедно по брега.

— Като гущер? Доста несполучливо сравнение — измърмори Мери Олдин, като гледаше след тях.

— Така ли мислиш? — попита Одри.

Мери Олдин се намръщи.

— Не съвсем. Гущерът предполага нещо по-опитомено. Не мисля, че е опитомен.

— Не — отвърна Одри замислено. — И аз не мисля така.

— Колко добре изглеждат заедно! — каза Мери, като наблюдаваше отдалечаващата се двойка. — Подхождат си някак, нали?

— Предполагам.

— Харесват едни и същи неща — продължи Мери. — Имат едно и също мнение и… и говорят с едни и същи думи. Колко жалко, че… — тя замълча.

— Какво, че?… — попита Одри рязко.

— Исках да кажа — жалко е, че изобщо се срещнаха с Невил — отвърна Мери бавно.

Одри се вцепени. На лицето й се появи „смразяващият израз на Одри“, както го наричаше другата жена.

— Съжалявам, Одри. Не биваше да го казвам.

— Ако нямаш нищо против… не ми се говори повече за това.

— Разбира се, разбира се. Беше много глупаво от моя страна. Предполагах, че си го преодоляла.

Одри бавно извърна глава. Изрече със спокойно, безизразно лице:

— Уверявам те, че няма какво да преодолявам. Това никак не ме вълнува. Пожелавам… пожелавам от все сърце на Кей и Невил да бъдат заедно вечно щастливи.

— Много мило звучи, Одри.

— Не е мило. Просто е вярно. Безсмислено е да се връщаме отново към миналото. Жалко, че се случи така — и толкова! Край на всичко! Защо да се ровим? Трябва да продължим да живеем в настоящето.

— Струва ми се — каза простичко Мери, — че хора като Кей и Тед ме вълнуват, защото са много по-различни от всички и всичко.

— Сигурно е така.

— Дори и ти — изрече Мери с неочаквана горчивина — си преживяла неща, които са ме отминали. Зная, че беше нещастна, много нещастна, но все си мисля, че дори това е по-добре от нищото. От празнотата!

Произнесе последните думи с вълнение.

В големите очи на Одри се четеше изненада.

— И през ум не ми е минавало, че се чувстваш така.

— Нали? — Мери Олдин се засмя виновно. — Това е само моментно състояние на недоволство, скъпа! Наистина не мисля така.

— Едва ли ти е много весело — каза бавно Одри. — Да живееш тук с Камила, въпреки че тя е много мил човек. Да й четеш, да се оправяш със слугите, никога да не пътуваш.

— Имам добра храна и подслон — възрази Мери. — Хиляди жени нямат дори и това. Наистина, Одри, аз съм напълно доволна. Имам си — за миг усмивка докосна устните й — и развлечения.

— Тайни пороци? — попита Одри също с усмивка.

— О, аз предвиждам нещата — каза другата жена неопределено. — В мислите си. Обичам да експериментирам понякога с хората дали мога да ги накарам да реагират на думите ми по начина, по който очаквам.