Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Мисля, че така се казва. При тези обстоятелства трябваше да намеря решение. За щастие има асансьор, така че наистина нямах проблеми.

— Тед, защо не се преместиш в „Балморъл Корт“? Ще бъдеш много по-близко — предложи Кей.

— О, не мисля, че мястото е подходящо за мен.

— Съвсем вярно, господин Латимър — отвърна господин Тревъс. — Няма да се чувствате в свои води.

Кой знае защо, Тед Латимър се изчерви.

— Не разбирам какво имате предвид — каза.

Мери Олдин почувства настъпилото объркване и побърза да спомене за сензацията на деня във вестниците.

— Прочетох, че са задържали мъжа, свързан с онзи случай с трупа в Кентиш Таун — съобщи тя.

— Това е вторият задържан — каза Невил. — Дано този път да са хванали истинския.

— Едва ли ще могат да го задържат дълго, дори и да е така — отбеляза господин Тревъс.

— Недостатъчно доказателства? — попита Ройд.

— Да.

— Все пак — каза Кей. — Предполагам, че накрая винаги се намират доказателства.

— Невинаги, госпожо Стрейндж. Ще се изненадате, ако разберете колко много хора, извършили престъпления, се разхождат из страната свободни и необезпокоявани.

— Искате да кажете, че не са ги открили?

— Не само това. За един мъж — той спомена някакъв нашумял преди две години случай — полицията знае, че е убил две деца, знае го без съмнение, но е безсилна. Мъжът имаше алиби, потвърдено от двама свидетели. Въпреки че алибито е фалшиво, това не може да се докаже. И убиецът се разхожда свободно.

— Какъв ужас! — възкликна Мери.

Томас Ройд изтръска лулата си и каза тихо и замислено:

— Това потвърждава убеждението ми, че понякога е оправдано човек сам да раздава правосъдие.

— Какво имате предвид, господин Ройд?

Томас започна да тъпче отново лулата си. Гледаше замислено ръцете си и взе да обяснява с накъсани и несвързани изречения:

— Да предположим, че сте разбрали… за някаква мръсна работа… разбрали сте, че мъжът, който я е извършил, е неподвластен на закона… че ще остане ненаказан… В този случай смятам… оправдано е да се прибегне до саморазправа.

Господин Тревъс възрази енергично:

— Изключително вредна теория, господин Ройд! Подобно действие би било напълно противозаконно!

— Не смятам. Изхождам от това, че фактите са потвърдени, но законът е безсилен!

— Въпреки това персоналните действия не могат да бъдат извинени.

Томас се усмихна кротко.

— Не мога да се съглася — възрази. — Ако трябва да се извие нечий врат, готов съм да поема отговорността за това!

— След което сам ще попаднете под ударите на закона!

Все така усмихнат, Томас каза:

— Ще трябва да внимавам, разбира се… Наистина трябва да можеш да надхитриш закона…

— Ще те хванат, Томас — изрече Одри с ясен глас.

— Така е — отвърна той. — Мисля, че не бива да се захващам.

— Някога се сблъсках с един случай — започна господин Тревъс, но спря. Каза с нотка на извинение: — Виждате ли, криминологията ми е хоби.

— Моля, продължете — подкани го Кей.

— Имам доста богат опит в криминалните дела — обясни възрастният адвокат. — Но само няколко от тях са наистина интересни. Повечето убийци бяха отчайващо скучни и много недалновидни. Но мога да ви дам един интересен пример.

— О, да — каза Кей. — Обичам убийствата.

Господин Тревъс заговори бавно, като очевидно подбираше грижливо думите си:

— Става дума за едно дете. Няма да споменавам възрастта и пола му. Фактите бяха следните. Две деца стреляли с лък. Едното пуснало стрелата право в другото, ранило го смъртоносно и детето починало. Имаше следствие, детето, което стреляло, бе напълно обезумяло, инцидентът бе посрещнат със съчувствие и симпатия към нещастния извършител. — Той замълча.

— Това ли е цялата история? — попита Тед Латимър.

— Това. Достоен за съжаление инцидент. Но историята има и друга страна. Малко преди инцидента някакъв фермер случайно минал по пътеката в близката гора. На малка просека той забелязал дете, което тренирало стрелба с лък.

Той замълча, за да им даде възможност да вникнат в смисъла на казаното.

— Според вас — възкликна Мери Олдин недоверчиво — не е било инцидент, а съзнателно деяние?

— Не зная — отвърна господин Тревъс. — Така и никога не разбрах това. Но на следствието бе отбелязано, че децата не умеели да стрелят с лък и са стреляли непохватно и необмислено.

— А не беше ли така?

— За едно от децата естествено не!

— Какво направи фермерът? — попита Одри, притаил дъх.