Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Мисля, че така е по-добре — съгласи се Одри.

Всички се върнаха заедно в салона. Тед и Кей бяха свършили танца.

Вратата се отвори и на прага застана висока суха жена, облечена в черно. Тя каза вежливо:

— Нейно благородие ви поздравява и би се радвала, ако господин Тревъс се качи в стаята й.

Лейди Тресилиън посрещна господин Тревъс с явно задоволство.

Двамата потънаха общи спомени и в разговор за общи познати.

След половин час лейди Тресилиън въздъхна доволно:

— О, беше много хубаво! Няма нищо по-приятно от това да си кажеш клюките и да си спомниш старите скандални случки.

— Малка доза злословие — съгласи се господин Тревъс — придава аромат на живота.

— Впрочем — започна тя — какво мислите за нашия вариант на „вечния триъгълник“?

Господин Тревъс я погледна дискретно.

— Какъв триъгълник?

— Само не ме убеждавайте, че не сте забелязали! Невил и неговите съпруги.

— О, това ли! Сегашната госпожа Стрейндж е изключително привлекателна млада жена.

— Одри също — допълни лейди Тресилиън.

— Да, тя има чар — съгласи се той.

Възрастната дама възкликна:

— Да не искате да кажете, че можете да разберете един мъж, който е напуснал Одри — жена с изключителни качества — заради… някаква си Кей!

— Напълно. Често се случва — повтори спокойно той.

— Отвратително. Ако бях мъж, щях бързо да се уморя от Кей и да ми се прииска никога да не съм извършвал такава глупост!

— И това се случва често. Тези неочаквани увлечения на страстта — продължи господин Тревъс все така безстрастно — рядко продължават дълго.

— И какво става после? — настоя тя.

— Обикновено страните се… хм, приспособяват. Много често следва втори развод. Мъжът се оженва за трета партньорка — някоя отзивчива душа.

— Глупости! Невил не е многоженец, независимо от наблюденията ви от вашите клиенти.

— Понякога се възстановява първият брак.

— Не и това! Одри е прекалено горда.

— Мислите ли?

— Сигурна съм. Не клатете глава по този многозначителен начин!

— От моя личен опит — каза господин Тревъс — зная, че жените изобщо нямат гордост или ако я имат, тя е съвсем незначителна, когато стане дума за любовна връзка. Гордостта често е в думите им, но никога не определя действията им.

— Вие не познавате Одри. Тя бе отчаяно влюбена в Невил. Може би прекалено влюбена. Когато той я напусна заради това момиче (въпреки че не виня само него — момичето го преследваше неотлъчно, а знаете какви са мъжете!), тя не искаше да го вижда повече.

Господин Тревъс се изкашля тихо.

— И все пак — настоя — тя е тук!

— Така е — отвърна лейди Тресилиън с досада. — Не претендирам, че съм в крак с тези модерни разбирания. Предполагам, че Одри е тук само за да покаже, че пет пари не дава и че за нея това вече няма значение!

— Твърде е възможно — вметна господин Тревъс. — Разбира се, че би могла да си самовнуши и това.

— Искате да кажете — възкликна лейди Тресилиън, — че според вас тя все още е привързана към Невил и че… о, не! Не мога да повярвам такова нещо!

— Възможно е! — каза той.

— Няма да го допусна — отсече лейди Тресилиън. — Няма да го допусна в моя дом.

— Вие сте объркана, нали? — попита господин Тревъс проницателно. — Чувства се някакво напрежение. То витае във въздуха.

— Значи и вие го забелязахте? — отвърна рязко старата дама.

— Да, и трябва да призная, че съм озадачен. Истинските подбуди на отделните страни са неясни, по мое мнение положението е взривоопасно. Всеки миг може да последва експлозия.

— Престанете да говорите както Гай Фокс, а ме посъветвайте как да постъпя.

Той разпери ръце.

— Наистина не зная какво да ви кажа. Сигурен съм, че всичко се фокусира в една точка. Бихте могли да я изолирате, но остават твърде много неясноти.

— Нямам намерение да моля Одри да си замине — каза лейди Тресилиън. — Доколкото имам поглед върху нещата, тя се държи безупречно в една много сложна ситуация. Тя е любезна, но сдържана. Намирам, че поведението й е безукорно.

— О, напълно — отвърна господин Тревъс. — Напълно. Но в същото време това поведение оказва изключително силно въздействие върху младия Невил Стрейндж.

— Невил — заяви лейди Тресилиън — не се държи добре. Ще поговоря с него за това. Но и през ум не би ми минало да го изхвърля от къщата. Матю го приемаше като свой син.

— Зная.

Тя въздъхна. Каза тихо:

— Знаете ли, че Матю се удави на това място?

— Да.

— Много хора се изненадаха, че останах тук. Колко са глупави. Тук винаги съм била близо до Матю. Всичко вкъщи ми напомня за него. На всяко друго място бих се чувствала самотно и странно. — Помълча и после продължи: — Първо се надявах, че скоро ще го последвам. Особено когато здравето ми се разклати. Но, изглежда, съм от онези скърцащи порти, от онези вечни инвалиди, които никога не умират. — Тя тупна ядно възглавницата. — Трябва да призная, че това никак не ми харесва. Винаги съм се надявала, че когато ми дойде времето, решителният миг ще настъпи бързо. Че ще срещна смъртта лице в лице, а няма да я усещам как се промъква край мене, плътно до мен, като ме принуждава да изпитвам униженията на болестта. Все по-безпомощна, все по-зависима от другите!