Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Изведнъж се почувства замаян от чувствената й и страстна красота. Пъстра красота, изваяна от преливаща и тържествуваща жизнерадост. Отмести поглед към Одри — бледа и майчински топла в сребристата си рокля.

Усмихна се вътрешно и прошепна:

— Червена като роза и бяла като сняг.

— Какво? — До него бе застанала Мери Олдин.

Той повтори думите си.

— Както в онази стара приказка, нали я знаеш…

Мери Олдин каза:

— Много точно определение…

Господин Тревъс отпи с удоволствие от чашата с портвайн. Много хубаво вино. И отлично приготвена и сервирана вечеря. Очевидно лейди Тресилиън нямаше проблеми с прислугата.

Домът също беше управляван добре, въпреки че господарката беше инвалид.

Жалко, че дамите не напуснаха столовата, когато сервираха портвайна. Той предпочиташе старомодните порядки. Но тези младежи имаха собствено виждане.

Гледаше замислено блестящата красива млада жена — съпруга на Невил Стрейндж.

Тази вечер бе вечерта на Кей. Нейната ослепителна красота цъфтеше и искреше в осветеното със свещи помещение. Тед Латимър приближи пригладената си с брилянтин тъмнокоса глава към нея. Той я ухажваше. Тя тържествуваше, бе уверена в себе си. Тази толкова лъчезарна жизненост стопляше старите кости на господин Тревъс.

Младост! Нищо не може да се сравни с младостта.

Какво чудно, че мъжът си е загубил ума и е напуснал първата си жена. Одри седеше до него. Очарователна дама, но от онзи тип жени, които, както знаеше от опит господин Тревъс, неизменно биваха напускани.

Той я погледна. Бе навела глава, забила поглед в чинията си. Нещо в пълната й застиналост го обезпокои. Погледна я по-внимателно. Запита се за какво ли мислеше. Косите й падаха очарователно над малките като раковини уши…

Господин Тревъс се сепна от настъпилото раздвижване. Пъргаво се изправи.

В салона Кей се запъти към грамофона и постави плоча с танцова музика.

Мери Олдин се извини на господин Тревъс:

— Сигурно не обичате джаз?

— Съвсем не — отвърна той неискрено, но любезно.

— По-късно може би ще поиграем бридж? — предложи тя. — Но сега няма смисъл да започваме робера, защото лейди Тресилиън очаква с нетърпение да си побъбри с вас.

— Ще бъде чудесно. Лейди Тресилиън никога ли не слиза тук?

— Не, някога слизаше в инвалиден стол. Затова направихме асансьор. Но сега предпочита стаята си. Там може да разговаря с всички, с които пожелае, като ги кани като по кралско благоволение.

— Добре казано, госпожице Олдин. Винаги съм чувствал кралското в маниерите на лейди Тресилиън.

В средата на стаята Кей танцуваше бавно.

— Невил, дръпни тази маса — нареди тя.

Тонът й бе деспотичен и самоуверен. Очите й блестяха, устните й бяха полуотворени.

Невил покорно премести масата. После направи крачка към нея, но тя нарочно се извърна към Тед Латимър.

— Хайде, Тед. Нека потанцуваме.

Той веднага я обгърна с ръка. Танцуваха, като се въртяха и навеждаха, стъпките им бяха съвършено съзвучни. Бяха приятна гледка.

Господин Тревъс промърмори:

— Хм, съвсем професионално.

Мери Олдин трепна при тези думи, но сигурно господин Тревъс ги бе изрекъл само от възхищение. Тя погледна мършавото му, с изострени черти, мъдро лице. Помисли си, че изразът на лицето му е разсеян, сякаш следваше някаква своя мисъл.

Невил се поколеба, сетне се запъти към прозореца, където бе застанала Одри.

— Ще танцуваме ли, Одри?

Тонът му бе официален, почти хладен. Сякаш я канеше само от учтивост. Одри Стрейндж се подвоуми за миг и кимна, като пристъпи към него.

Мери Олдин каза нещо неопределено, на което господин Тревъс не отговори. До този момент той не бе проявил признаци на глухота и се държеше с всички любезно. Тя разбра, че е вглъбен в мислите си. Не бе сигурна дали наблюдаваше танцуващите, или гледаше към Томас Ройд, застанал самотно в другия край на столовата.

Господин Тревъс се сепна и каза:

— Извинете ме, мила госпожице, казахте ли нещо?

— Нищо. Само че септември е необичайно топъл.

— Да, вярно, в хотела ми казаха, че засушаването е продължило твърде дълго.

— Надявам се, че се чувствате добре тук?

— О, да, въпреки че — трябва да призная — когато пристигнах, бях доста разочарован, като видях… — Той замълча.

Одри пусна Невил и каза с извинителна усмивка:

— Наистина е прекалено горещо, за да танцуваме.

Отиде до остъклената врата и излезе на терасата.

— О, последвай я, глупчо — промълви Мери.