Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— „Огненото сърце“? — повтори мисис Кетринг.

Тя бе извадила рубините от кутийката и ги държеше на гърдите си. Милионерът я наблюдаваше. Той си мислеше за редицата жени, притежавали този накит, за сърдечните болки, трагедиите, ревността. „Огненото сърце“, подобно на всички шумни истории, бе оставило след себе си диря от трагедии и жестокости. Придържано от ръката на Рут Кетринг, то сякаш губеше своята демонична сила. С хладната си, равнодушна външност, тази жена от Новия свят беше като отрицание на сърдечните трагедии. Рут прибра накита в кутията, скочи и обви ръце около врата на баща си.

— Благодаря, благодаря, благодаря ти, татко! Прекрасни са! Ти винаги ми правиш изключителни подаръци.

— Няма нищо — каза Ван Олдин, потупвайки я по рамото. — Знаеш, че ти си цялото ми богатство, Рути.

— Ще останеш за вечеря, нали, татко?

— Не мисля. Ти се канеше да излизаш, струва ми се?

— Да, но това лесно може да се отложи. Не е нещо особено.

— Не бива — каза Ван Олдин. — Дръж си на думата. Аз имам достатъчно много занимания. Ще се видим утре, скъпа. Ако ти се обадя по телефона ще можем да се видим в Гилбрайт?

„Гилбрайт, Гилбрайт, Гътбертсън & Гилбрайт“, бяха лондонските адвокати на Ван Олдин.

— Добре татко. — Тя се поколеба. — Мисля, че то… това… няма да възпрепятства отиването ми в Ривиерата?

— Кога заминаваш?

— На четиринадесети.

— О, бъди спокойна. Тези работи се уреждат бавно. Между впрочем, Рут, ако бях на твое място, не бих взел този накит в чужбина. Дай го в банката.

Мисис Кетринг кимна.

— Не ми се ще да бъдеш ограбена и убита заради „Огненото сърце“ — пошегува се милионерът.

— А пък ти свободно си го носеше в джоба — засмя се дъщерята.

— Да…

Някакво особено колебание привлече вниманието й.

— Какво има, татко?

— Нищо. — Той се усмихна. — Сетих се за едно малко приключение в Париж.

— Приключение ли?

— Да. През нощта, когато купих това — той посочи кутията.

— О, разкажи ми.

— Нищо особено, Рути. Някакви апаши връхлетяха отгоре ми, аз стрелях по тях и те мигновено офейкаха.

Тя го изгледа с възхищение.

— Костелив орех си ти, татко.

— Честна дума, такъв съм, Рути.

Той я целуна нежно и се сбогува. Прибра се в „Савоя“ и незабавно нареди на Кентън:

— Намерете ми един човек на име Гоби. Ще откриете адреса му в частния ми бележник. Да бъде тук утре сутринта в девет и половина.

— Да, сър.

— Искам също да видя мистър Кетринг. Опитайте да го откриете. Потърсете го в клуба му… Във всеки случай, издирете го някак си и ни уредете среща за утре сутринта тук. Нека бъде по-късно, да речем в дванадесет. Хора от неговия сой не са ранобудни.

Секретарят кимна, че е разбрал нарежданията. Ван Олдин се остави в ръцете на камериера си. Банята му беше готова и докато се излежаваше с удоволствие в топлата вода, мислите се върнаха към разговора с дъщеря му. Общо взето той бе доволен. Проницателният му ум отдавна бе установил факта, че разводът е единственият възможен изход. Рут бе приела предложеното разрешение на въпроса с повече готовност, отколкото бе очаквал. Да, въпреки нейното примирение, той бе останал с някакво смътно чувство на неудовлетвореност. Нещо в държанието й, както почувства той, не бе съвсем естествено. Той смръщи вежди и промърмори:

— Може би фантазирам. И все пак, обзалагам се, че тя не ми каза всичко.

Ръфъс Ван Олдин току-що бе приключил със закуската от кафе и препечен хляб — единственото, което си позволяваше сутрин, когато Кентън влезе в стаята.

— Мистър Гоби е долу, сър, и ви очаква.

Милионерът погледна часовника. Беше точно девет и половина.

— Чудесно — отряза той. — Доведете го тук.

След минута-две мистър Гоби влезе в стаята. Той беше дребен възрастен човек, опърпано облечен, с очи, които внимателно оглеждаха всичко из стаята, без ни веднъж да се спрат на човека, който го бе извикал.

— Добро утро, мистър Гоби, — каза милионерът. — Седнете.

— Благодаря, мистър Ван Олдин.

Мистър Гоби седна, постави ръце на коленете и се взря настойчиво в радиатора.

— Имам една поръчка за вас.

— Да, мистър Ван Олдин?

— Дъщеря ми е омъжена за Дерик Кетринг, както може би знаете.

Мистър Гоби премести погледа си от радиатора върху лявото чекмедже на писалищната маса, а по лицето му премина бледа усмивка на съгласие. Мистър Гоби знаеше доста работи, ала никога не обичаше да признава това.

— По мой съвет тя се кани да подаде молба за развод. Това, разбира се, е работа на адвокатите. Но поради лични съображения аз се нуждая от най-пълни и подробни сведения.