Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— Тъкмо това, което си мислиш, Рути. Бедният стар Леконбъри е изкуфял. Естествено, той те обича, естествено, опитал се е да те утеши. След като е оженил сина и наследника си за дъщерята на един от най-богатите хора в Щатите, той, разбира се, не би желал работата да се заплете. Но той е вече с единия крак в гроба, всички знаят това, и думите му едва ли ще имат тежест пред Дерик.

— Не можеш ли ти да сториш нещо, татко? — настоя след кратка пауза Рути.

— Мога — отвърна милионерът, замълча в очакване секунда и продължи. — Има няколко неща, които мога да направя, Рут, но само едно от тях би помогнало, наистина. С колко решителност разполагаш, Рут?

Тя го изгледа изумена. Ван Олдин кимна.

— Право в целта. Имаш ли смелостта да признаеш пред целия свят, че си сгрешила? Има само един път за оправяне, Рути: тегли чертата и започни наново.

— Искаш да кажеш…?

— Развод.

— Развод?

Ван Олдин мрачно се усмихна.

— Произнасяш тази дума, Рут, сякаш не си я чувала преди. А приятелите ти около теб вършат това всеки ден.

— О, зная. Но…

Тя млъкна, захапвайки устната си. Баща й кимна съчувствено.

— Зная, Рут. Ти си като мен — струва ти се, че не би понесла това. Но аз научих, а трябва и ти да разбереш, че има случаи, от които изходът е само един. Бих намерил пътища да ти върна Дерик, но в края на краищата ще се стига все дотук. Той не е добър, Рут, съвсем е пропаднал. Винаги ще се упреквам за това, че ти позволих да се омъжиш да него. Но ти го хареса и той изглеждаше готов да обърне нова страница в живота си. Аз… хм… ти попречих веднъж, мила…

Той не я погледна, докато изговаряше последните думи. Ако бе сторил това, щеше да забележи внезапната руменина, която покри лицето й.

— Да — каза тя с твърд глас.

— Бях с проклетото намерение да го сторя втори път. Не мога да ти обясня колко много желаех това. Последните години ти водиш мизерен живот, Рут.

— Не е особено приятен — съгласи се мисис Кетринг.

— Именно поради това ти заявявам, че на тая работа трябва да се сложи край! — Той удари юмрук в масата. — Ти може още да обичаш този женкар. Скъсай с него. Огледай фактите. Дерик Кетринг те взе заради парите, това е голата истина. Зарежи го, Рут.

Рут Кетринг остана известно време загледана в пода, след което, без да повиши глас, каза:

— Да предположим, че той не се съгласи?

Ван Олдин я изгледа удивен.

— Не виждам какво би могъл да възрази.

Тя се изчерви и захапа устната си.

— Н… не, естествено няма. Исках само да кажа…

Тя млъкна. Баща й рязко я изгледа.

— Какво искаше да кажеш?

— Смятам… — тя замълча, внимателно обмисляйки думите. — Не вярвам да приеме.

— Смяташ, че ще се възпротиви? Нека. Но ми се струва, че грешиш. Той няма да се съпротивлява. Всеки, с когото би се посъветвал, ще му каже, че няма на какво да разчита.

— Нямаш предвид — поколеба се тя, — искам да кажа… просто да не се заинати и започне да създава трудности?

Баща й я загледа с известно удивление.

— Искаш да кажеш, че ще се бори против нас?

После поклати глава.

— Не, в такъв случай той трябва да разчита на нещо. Мисис Кетринг не отговори. Ван Олдин я изгледа остро.

— Хайде, Рут, кажи истината. Нещо те измъчва, какво е то?

— Нищо, съвсем нищо.

Но гласът й беше неубедителен.

— Боиш се от публична разгласа, така ли? Това ли е? Остави на мен. Ще претупам цялата работа така набързо, че няма да се вдигне никакъв шум.

— Чудесно, татко, щом наистина мислиш, че това е най-доброто решение на въпроса.

— Да не би да въздишаш още по този любовник, Рут?

— Не.

Думата бе произнесена с уверено натъртване. Ван Олдин бе доволен и потупа дъщеря си по рамото.

— Тогава всичко е наред, момичето ми. Не се безпокой. Нека сега оставим това настрана. Донесъл съм ти един подарък от Париж.

— На мен? Сигурно е нещо много хубаво?

— Надявам се — каза Ван Олдин усмихнат.

Той измъкна пакета от джоба на балтона и й го връчи. Тя го разопакова с нетърпение и отвори кутията. Едно спонтанно „О!“ се изтръгна из устата й. Рут Кетринг обичаше скъпоценностите, винаги ги е обичала.

— Татко, колко… колко са прекрасни!

— Нещо изключително, нали? — каза милионерът със задоволство. — Харесваш ли ги?

— Дали ги харесвам? Но татко, те са невероятни! Как успя да се сдобиеш с тях?

Ван Олдин се засмя.

— О, това е тайна. Трябваше да ги купя, частно, разбира се. Те са много прочути. Виждаш ли този големия в средата? Може би си слушала за него. Това е историческото „Огнено сърце“.