Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

Рут Кетринг явно го очакваше. Тя изтича към него и го разцелува още щом влезе.

— Е, татко, как върви работата?

— Много добре — отвърна Ван Олдин, — само че искам да ти кажа две-три думи, Рут.

Почувства почти неуловима промяна в нея. Нещо дяволито и напрегнато бе заменило възбудата на поздрава й. Тя се настани удобно в едно огромно кресло.

— Да, татко? Какво има?

— Видях се с твоя съпруг тази сутрин — каза Ван Олдин.

— Говорил си с Дерик?

— Да. Той ми каза доста неща, повечето от които бяха вятърничави. На излизане добави нещо, което не можах да разбера. Посъветва ме да бъда сигурен, че между баща и дъщеря съществува пълно доверие. Какво ли искаше да каже с това, Рут?

Мисис Кетринг се размърда в креслото.

— Аз… не зная, татко. Откъде да знам? Ван Олдин седна. Устата му се изви в гримаса.

— Виж какво, Рут. Не смятам да се впускам в тази работа със затворени очи. Никак не съм сигурен дали този твой съпруг няма да ни прави въртели. Е, убеден съм, че той не би и могъл. Имам начини да му затворя устата и да го усмиря, но аз трябва да зная дали е необходимо да използвам тези средства. Какво искаше да каже с това, че ти си имаш свои приятели?

Мисис Кетринг повдигна рамене.

— Аз имам цял куп приятели — каза несигурно тя. — Не мога да разбера кого е имал предвид.

— Можеш — настоя Ван Олдин с тон, сякаш насреща му беше някой делови конкурент. — Ще бъда откровен: кой е мъжът?

— Какъв мъж?

— Мъжът. Този, когото Дерик имаше предвид. Някакъв мъж, който ти е приятел. Няма защо да се тревожиш, мила, зная че няма нищо лошо в това, но ние трябва да разгледаме всичко, което би ни се изпречило в съда. Хората могат да извъртят работата. Аз искам да зная кой е мъжът и какви са отношенията ти с него.

Рут не отговори. Ръцете й бяха впити нервно една в друга.

— Хайде, мила — настоя Ван Олдин със смекчен глас, — не се бой от стария си татко. Надявам се, че не съм бил прекалено рязък… дори тогава в Париж… По дяволите! — той млъкна забъркан.

— Той беше! — измърмори Ван Олдин на себе си. — Лицето му ми се стори познато.

— За какво говориш, татко? Не те разбирам.

Милионерът прекрачи към нея и рязко я улови за лакътя.

— Слушай Рут, виждала ли си се пак с онзи приятел?

— Какъв приятел?

— Онзи, който ни причини толкова неприятности преди години. Знаеш много добре кого имам предвид.

— Мислиш… — поколеба се тя, — мислиш за граф Де ла Рош?

— Граф Де ла Рош! — изсумтя Ван Олдин. — Казах ти на времето, че този човек не нищо друго освен един мошеник. Ти се беше привързала много силно към него тогава, но аз те измъкнах от мрежата му.

— Да, наистина — въздъхна горчиво Рут, — и ме ожени за Дерик Кетринг.

— Ти пожела това — рязко възрази милионерът.

Тя вдигна рамене.

— И сега — бавно продължи Ван Олдин, — ти пак се виждаш с него, след всичко, което ти казах. Днес той е бил в дома ти. Срещнах го и не можах да го позная веднага.

Рут Кетринг бе възвърнала самообладанието си.

— Искам да ти кажа едно нещо, татко: ти грешиш за Арман — имам предвид граф Де ла Рош. — О, аз зная, че той е имал няколко неприятности на младини, говорил ми е за тях… Но… няма какво, той винаги ме е обичал. Сърцето му разкъсах, когато ти ни раздели в Париж, и сега… Баща й я прекъсна с ядовито сумтене:

— И тъй, ти си загуби ума по него, така ли? Ти, моята дъщеря! Боже, мой!

Той разпери ръце.

— Такива глупави същества са жените!

Дерик Кетринг излезе от апартамента на Ван Олдин така стремително, че се сблъска с една жена, която идваше по коридора. Извини се, а тя прие извиненията му с ободряваща усмивка и отмина, оставяйки у него приятното впечатление за една спокойна натура и чифт рядко интересни диви очи.

Въпреки пълното му безразличие разговорът с неговия тъст го бе засегнал повече, отколкото показваше на вид. Обядва сам и след това се отправи към разкошното жилище, което обитаваше жената, известна под името Мирел. Посрещна го усмихната, приветлива жена.

— Заповядайте, господине, мадам си почива.

Той беше въведен в голямата стая с източна уредба, с която вече беше свикнал. Мирел се бе излегнала на кушетката, обкръжена с невероятен брой възглавници, всички в различни отсенки на амбра, хармонично съчетани с жълтата охра на нейния тен. Танцьорката бе прекрасно сложена и въпреки че лицето й действително изглеждаше някак измъчено, то имаше свой особен чар. Оранжево начервените й устни се усмихнаха подканящо към Дерик Кетринг.