Агата Кристи - Невероятната кражба и други разкази

— И защо сте така уверена?

— Заради някои неща, които е споделяла с мен.

— Като например?

Приятелският му глас я предразположи.

— Преди време разговаряхме с нея за самоубийството и тя ми каза, че най-лесният начин човек да го извърши, е да включи газта, да запуши всички процепи в стаята и да си легне. Тогава й отвърнах, че според мен това би било невъзможно — просто да си легнеш и да чакаш. Казах й, че аз по-скоро бих се застреляла. А тя ми рече, че не, че такова нещо никога не би й било по силите. Каза ми, че се опасявала от евентуална засечка на пистолета, и че освен това не обича шума от изстрелите.

— Да… — каза Поаро. — Съгласен съм с вас, че е странно. Още повече, както вие току-що ми казахте, в стаята й е имало газова камина.

Джейн Плендърлит го погледна с недоумение.

— Да, всъщност наистина има… Така е… Не мога да разбера защо не го е извършила по този начин.

Поаро поклати глава.

— Наистина изглежда странно. Някак си неестествено.

— Цялата работа изглежда неестествена. Все още не, мога да повярвам, че се е самоубила. Нали става дума за самоубийство?

— Как да ви кажа, съществува още една възможност.

— Какво искате да кажете?

Поаро я погледна право в очите.

— Възможно е да е било убийство.

— Нима? — Джейн Плендърлит се сепна. — О, не! Какво ужасно предположение!

— Може би наистина е ужасно, но нима ви се струва невъзможно?

— Но нали вратата беше заключена отвътре? Също и прозорецът?

— Вратата наистина бе заключена. Няма нищо обаче, от което да се разбере дали е била заключена отвътре или отвън. Видите ли, ключът не бе намерен .

— Но в такъв случай… В такъв случай, ако ключът го няма — Джейн се замисли за миг, — вратата би трябвало да е била заключена отвън . В противен случай би трябвало да се намира някъде в стаята.

— Възможно е да е именно така. Стаята все още не е претърсена както трябва, нека не го забравяме. Възможно е обаче и да е бил изхвърлен през прозореца и някой да го е прибрал.

— Убийство! — каза Джейн Плендърлит. Замисли се за тази възможност и това се изписа на мургавото й умно лице. — Струва ми се, че сте прав.

— Обаче ако е налице убийство, би трябвало да има и мотив за него. Какъв мотив допускате да е могло да има, mademoiselle ?

Тя бавно поклати глава в знак на неведение. Въпреки това Поаро остана с впечатлението, че Джейн Плендърлит умишлено премълчава нещо. Вратата се отвори и в стаята влезе Джап.

Поаро се изправи.

— Току-що споделих с мис Плендърлит възможността смъртта на нейната приятелка да не е била самоубийство.

Джап се смути само за миг. След това погледна укорително Поаро.

— Все още е твърде рано, за да се каже определено каквото и да е — отбеляза той. — Длъжни сме да разгледаме всички възможни версии. Вярвам, че ме разбирате. Друго няма какво да се каже в този момент.

— Разбирам — отвърна тихо Джейн Плендърлит.

Джап се доближи до нея.

— Мис Плендърлит, виждали ли сте някога това нещо?

Нещото върху дланта му представляваше малък овален предмет с тъмносин емайл.

Джейн Плендърлит поклати отрицателно глава.

— Не, никога.

— Значи, не е ваше или на мисис Алън?

— Не. Пък и ще се съгласите, че нашият пол обикновено не ползва такива украшения.

— А, значи разбрахте какво представлява.

— Едва ли е толкова трудно да се отгатне. Това е половината от мъжко копче за ръкавели.

— Тази млада дама ми се вижда доста самонадеяна — оплака се Джап.

Двамата мъже бяха в спалнята на мисис Алън. Тялото й бе фотографирано и изнесено, а полицаят, занимаващ се с издирването на отпечатъци, си бе свършил работата и си бе тръгнал.

— Би било неразумно да я вземем за глупачка — съгласи се Поаро. — Съвсем определено не е. Напротив, вижда ми се много умна и съобразителна млада жена.

— Не допускате ли тя да е свършила тази работа? — запита Джап с проблясък от надежда в гласа. — Знаете ли, никак не е изключено. Ще трябва да видим какво алиби има. Възможно е да са се сдърпали за онзи млад човек, за обещаващия депутат ми е думата. Струва ми се, че го съди прекалено строго. Никак не ми се видя убедителна. Държа се така, сякаш самата тя му е хвърлила око, пък е била отблъсната. Вижда ми се да е от тези жени, които биха очистили всекиго, стига да са в настроение за такова нещо и при това няма да изгубят самообладание. Да, да, ще трябва да й проверим алибито. В края на краищата Есекс не е никак далеч. Влакове дотам, колкото щеш. Може да се отиде и с бърза кола. Струва си да разберем дали снощи например си е легнала с главоболие.