Агата Кристи - Невероятната кражба и други разкази

— Не е ли бил забелязан човек да влиза в дома на номер четиринадесет?

— Не, сър, но никой не казва, че не е влязъл. Просто казаха, че никой нямало да го забележи.

— Да… — каза Джап. — И това е вярно. Е, сега ще трябва да открием „господина с военна стойка и мустаци като четка за зъби“. Съвсем ясно е, че той е последният човек, който я е видял жива. Кой ли е бил?

— Мис Плендърлит би могла да ни каже — изказа предположение Поаро.

— Не ще и дума — отвърна мрачно Джап. — А би могла и да не ни каже. Не се съмнявам, че тя би могла да ни разкаже доста повече неща, ако поиска. А какво ще ми кажете вие, стари приятелю? Нали останахте за известно време насаме с нея? Не опитахте ли пак похвата си на изповедник, който понякога се оказва толкова полезен?

Поаро разпери ръце.

— Уви, разговаряхме единствено за газови камини.

— За газови камини ли? — Джап не изглеждаше удовлетворен от чутото. — Какво става с вас, стари приятелю? Единственото нещо, което ви заинтересува в този дом, бяха пачите пера и кошчетата за боклук. Видях, че незабелязано надникнахте в кошчето на долния етаж. Открихте ли нещо в него?

Поаро въздъхна.

— Каталог за електрически крушки и едно старо списание.

— И защо го сторихте? Ако някой иска да се отърве от опасен документ или нещо от този род, едва ли ще го хвърли в кошче за боклук.

— Напълно сте прав. Човек би изхвърлил в кошче за боклук единствено съвсем маловажни неща.

Поаро говореше с благ глас. Джап го изгледа подозрително.

— Е — рече му, — аз знам коя ще е следващата ми стъпка. А вие?

— Eh bien 6 6 Е, добре (фр.). — Бел.прев. — въздъхна Поаро. — Аз пък ще приключа търсенето си на маловажни неща. Остава ми да огледам и боклукчийската кофа.

С бърза стъпка той излезе от стаята. Джап погледна неодобрително след него.

— Несериозна работа! — поклати глава той. — Абсолютно несериозна.

Инспектор Джеймсън запази почтително мълчание. Лицето му обаче съвсем красноречиво показваше британското чувство за превъзходство. „Чужденци, какво да ги правиш!“ — казваше изражението му.

На глас обаче рече друго:

— Значи това е мистър Еркюл Поаро? Чувал съм за него.

— Той е мой стар приятел — обясни Джап. — Не е чак толкова откачен, колкото изглежда. Сега обаче се държи като такъв.

— Може и да е малко поизкуфял, сър — изказа предположение инспектор Джеймсън. — Е, ще имаме възможност да разберем това.

— Все пак много ми се иска да разбера какво точно мисли — каза Джап.

Отиде до бюрото и огледа неловко изумруденозеленото паче перо.

Джап тъкмо разпитваше третата поред шофьорска съпруга, когато Поаро, стъпвайки тихо като котка, внезапно се появи иззад лакътя му.

— Насмалко да ме стреснете — рече му Джап. — Открихте ли нещо?

— Не това, което търсех.

Джап възобнови разговора си с мисис Джеймс Хог.

— Казвате, ме и преди сте виждали въпросния джентълмен?

— Да, сър. И мъжът ми го е виждал. Веднага го разпознахме.

— Мисис Хог, виждам, че сте наблюдателна жена. Не се съмнявам, че знаете всичко за живеещите на тази улица. Разбирам, че сте и умна жена, жена със здрав разум, веднага си личи. — Без да му мигне окото Джап повтори похвалата си за трети път, от което мисис Хог навири нос и придоби изражение на свръхчовешка интелигентност. — Кажете ми нещо за тези две млади дами, за мисис Алън и мис Плендърлит. Що за живот водеха? Бяха ли общителни? Събираха ли много гости? Ей тези неща ме интересуват.

— Не, сър, нямаше нищо подобно. Често излизаха, особено мисис Алън, обаче са жени от сой , вярвам, че ме разбирате. Не са като някои други, дето мога да ги назова поименно. Като гледам мисис Стивънс какви ги върши, ако въобще е мисис, ама по-добре да не ви разправям какви неща стават у тях…

— Разбирам — прекъсна словоизлиянията й старши инспекторът. — Да, току-що ми казахте нещо много важно. Значи мисис Алън и мис Плендърлит са били уважавани в квартала, така ли?

— Да, сър, и двете са много мили дами. Особено мисис Алън, винаги е намирала по някоя топла дума за децата. Ако не се лъжа, момиченцето й починало. Самата аз съм погребала три рожби, та…

— Да, да, тъжна работа. А мис Плендърлит?

— Ами и тя също е много мила дама, но доста по-студена, ако ме разбирате добре. Ще те поздрави само с кимване и няма да ти каже нищо. Обаче и срещу нея нямам нищо против, абсолютно нищо.

— В добри отношения ли бяха с мисис Алън?

— Да, сър, никога не са се карали. Много щастливо си живееха и бяха много доволни една от друга, уверена съм в това. Сигурна съм, че и мисис Пиърс ще потвърди думите ми.