Агата Кристи - Невероятната кражба и други разкази

— Обичахте ли приятелката си? — попита любезно Поаро.

Забеляза как тя стисна коляното си с ръката, положена върху него, и как лицето й се стегна. При все това отговорът й не издаде никакви чувства.

— Познахте. Обичах я.

— Още един въпрос, мис Плендърлит — намеси се Джап. — Не сте ли се карали с нея? Между вас двете не са ли съществували недоразумения?

— Никакви.

— Дори и във връзка с годежа й?

— Не, разбира се. Радвах се на нейното щастие.

— Известно ли ви е мисис Алън да е имала някакви врагове? — попита след кратка пауза Джап.

Този път Джейн Плендърлит не побърза да отговори. Когато го направи, гласът й се бе изменил съвсем леко.

— Какво имате предвид под „врагове“?

— Например хора, които биха се облагодетелствали от смъртта й.

— О, не. Това е смехотворно. Пък и доходите й бяха твърде малки.

— Кой би могъл да ги наследи?

В гласа на Джейн Плендърлит се появи лека изненада.

— Знаете ли, наистина нямам представа. Не знам и дали въобще е правила завещание.

— А да е имала врагове в някакъв друг смисъл? — бързо продължи Джап. — Да е имало хора, които я мразят?

— Не вярвам някой да е могъл да я мрази. Тя бе едно много нежно и добро същество, винаги готово да помогне на другите. Бе наистина чаровна и обичлива.

Хладнокръвният й дотогава глас за пръв път се промени. Поаро кимна с разбиране.

— Да обобщим — каза Джап. — Мисис Алън в последно време е била в добро настроение и не е изпитвала финансови затруднения. Била е сгодена и щяла скоро да сключи щастлив брак. Не е съществувало нищо, което да я подтикне към самоубийство. Правилно ли съм разбрал?

— Да — отговори Джейн след кратко мълчание.

Джап се изправи.

— Моля да ме извините. Трябва да поговоря с инспектор Джеймсън.

Излезе от стаята.

Еркюл Поаро остана насаме с Джейн Плендърлит.

Настъпи няколкоминутно мълчание.

Джейн Плендърлит стрелна дребния мъж с очи, но след това впери поглед пред себе си и не каза нищо. При все това присъствието му предизвикваше у нея съвсем определено нервно напрежение. Тялото й бе неподвижно, но не и отпуснато. Когато най-сетне Поаро наруши мълчанието, самият звук на гласа му сякаш я накара да почувства облекчение. Последвалият му въпрос бе зададен със спокоен делничен глас.

— Кога запалихте камината, mademoiselle ?

— Камината ли? — гласът й бе разсеян. — Веднага след като се прибрах у дома тази сутрин.

— Преди да се качите на горния етаж или след това?

— Преди.

— Разбирам. А тя навярно вече е била заредена? Или се наложи вие да го направите?

— Беше заредена. Трябваше само да й драсна една клечка.

В гласа й се появи леко нетърпение. Очевидно го бе заподозряла в желание да си чеше езика. Може би той всъщност правеше именно това.

— Останах с впечатлението, че в стаята на приятелката ви има само газова камина — продължи Поаро.

Джейн Плендърлит отговори механично.

— Тази е единствената камина с въглища. Всички останали са газови.

— Навярно за готвене също използвате газ?

— Струва ми се, че днес всеки използва газ за тази цел.

— Права сте. Така се пести труд.

Разговорът започна да гасне. Джейн Плендърлит тропна с крак и зададе неочакван въпрос.

— Този човек, имам предвид старши инспектор Джап, има ли репутацията на умен?

— Притежава много здрав разум. Да, мнението за него е високо. Работи много и себеотдайно и нещата, които са в състояние да убегнат от вниманието му, са много малко.

— Чудя се дали… — започна момичето.

Поаро продължи да я наблюдава. На светлината на пламъците очите й изглеждаха наситено зелени.

— Смъртта на вашата приятелка много ли ви потресе? — попита я тихо.

— Ужасно.

Гласът й звучеше съвсем откровено.

— За вас бе напълно неочаквана, така ли?

— Разбира се.

— Значи в началото това ви се е сторило невъзможно, нещо, което не може да бъде, така ли?

Дружелюбието и съчувствието, с които бе изпълнен гласа му, изглежда сломиха защитата на Джейн Плендърлит. Отговори му свободно, естествено и без каквато и да е скованост.

— Точно така. Дори и Барбара наистина да се е самоубила, не мога да си представя, че го е направила именно по този начин .

— Обаче тя притежаваше пистолет.

Джейн Плендърлит нетърпеливо махна с ръка.

— За нея този пистолет беше само сувенир. Спомен от местата, където е била. Държеше го по навик, без каквото и да е друго намерение. Уверена съм в това.