Агата Кристи - Безмълвният свидетел

— Какво има? — попита Тереза рязко.

— Сърдита си, а? — ухили й се Чарлз. — Е, аз те изпреварих, момичето ми! Опитах се да си уредя работата преди теб.

— Е и?

Чарлз разпери отчаяно ръце.

— Нищо не стана! Леля Емили хубавичко ме нахока. Намекна ми, че не храни никакви илюзии относно причината, поради която обичните й роднини са се събрали при нея! Каза ми също, че тези мили роднини ще бъдат разочаровани. Нищо няма да ни даде, освен привързаността си. А с нея няма да бъде особено щедра.

— Май ще трябва да почакаш малко — отбеляза Тереза сухо.

— Уплаших се, че ти или Таниос ще ме изпреварите — подсмихна се Чарлз отново. — Боя се, сладка моя Тереза, че този път няма нищо да получим. Без съмнение старата Емили е глупачка.

— Никога не съм я смятала за такава.

— Дори се опитах да я сплаша.

— Какво е станало? — стресна се сестра му.

— Обясних й, че като постъпва така, не е изключено някой да й свети маслото. В крайна сметка не може да вземе със себе си парите в рая. Защо да не ни отпусне малко?

— Чарлз, ти си идиот!

— Не, не съм. Аз съм малко психолог, но по свой начин. Никога не се получава нищо, ако се опитващ да шикалкавиш със старата дама. Предпочита да си кажеш направо какво искаш. И аз честно й заявих, че ние ще получим парите й, след като умре, следователно нищо не й пречи да се раздели с част от тях сега. Иначе изкушението да й помогнем да се спомине би могло да стане непреодолимо.

— Тя осъзна ли какво й говориш? — попита Тереза, а деликатните й устни се свиха пренебрежително.

— Не съм сигурен. Поне не го показа. Само ми благодари доста злобно за съвета и заяви, че е напълно способна да се погрижи за себе си. „Добре — отвърнах й аз, — но те предупреждавам.“ „Ще го запомня!“ — отсече тя.

— Чарлз, ти наистина си голям глупак — ядоса се Тереза.

— По дяволите, Тереза, аз самият се почувствах жалък! Старата дама е фрашкана с пари, просто е фрашкана. Обзалагам се, че не харчи дори една десета от дохода си. И за какво всъщност да го харчи? А ние сме млади и се радваме на живота… За да ни направи напук, тя е в състояние да живее сто години… Искам сега да се забавлявам… Както и ти…

Тереза кимна и каза тихо, почти без глас:

— Не ни разбират… старите хора не ни разбират… не могат… Не знаят какво означава да ти се живее!

Братът и сестрата помълчаха няколко минути.

— Е, любов моя, пожелавам ти да имаш по-голям успех от мен — Чарлз стана. — Но се съмнявам.

— Много разчитам на Рекс. Ако успея да накарам старата Емили да осъзнае колко блестящ е той и колко е важно за него да получи шанс сега, а не да гние тук като провинциален лекар… О, Чарлз, с капитал от няколко хиляди в този момент бихме променили изцяло живота си!

— Надявам се да ти ги даде, но се съмнявам, че ще стане. С безразсъдния си начин на живот ти пропиля доста от парите си. Нали не допускаш, че скучната Бела и подозрителният Таниос ще получат нещо?

— Не смятам, че Бела знае как да се възползва от парите. Облича се като вехтошарка, а вкусът й е като на прислужница.

— Ами — отвърна Чарлз разсеяно, — предполагам, че иска разни неща за грозничките си деца — добри училища, шини за зъбите им, уроци по музика. Но във всеки случай не е Бела, а Таниос. Обзалагам се, че той вече души за парите! Не забравяй, че е грък. Знаеш ли, че той профука по-голямата част от наследството й? Игра на борсата и загуби.

— Мислиш ли, че ще съумее да измъкне нещо от старата Емили?

— Няма, ако успея да го предотвратя — каза мрачно Чарлз.

Излезе от стаята и се спусна по стълбите. Боб беше във вестибюла и радостно замаха с опашка. Кучетата обичаха Чарлз.

Боб се затича към вратата на дневната и извърна глава към него.

— Какво има? — попита го Чарлз, като вървеше след него.

Боб се втурна в стаята и приседна до малкото бюро. Погледна Чарлз в очакване.

— Какво искаш? — отново го попита Чарлз и тръгна към него.

Боб замаха с опашка и се загледа в чекмеджетата на бюрото. Изскимтя умолително.

— Искаш нещо, което е там, вътре?

Чарлз отвори горното чекмедже и повдигна вежди.

— Я виж ти! — възкликна той.

В единия ъгъл имаше купчинка банкноти.

Чарлз ги взе и ги преброи. Ухили се и сложи в джоба си три банкноти по една лира и две по десет шилинга. Останалите пари постави внимателно на мястото, където ги беше намерил.

— Добра идея, Боб — каза той. — Чичо ти Чарлз ще съумее да си покрие някои разходи. Малко пари в брой никога не са излишни.

Боб излая с леко недоволство, когато Чарлз затвори чекмеджето.