Агата Кристи - Безмълвният свидетел

Тя влезе в дневната и Чарлз я последва. Боб излая разочаровано.

Чарлз погледна през прозореца и отбеляза:

— Погледни Тереза и нейния младеж. Странна двойка са!

— Мислиш ли, че Тереза гледа сериозно на тази връзка?

— О, тя е луда по него! — каза Чарлз убедено. — Странен избор, но е така. Всичко идва, струва ми се, от това, че той гледа на нея като на научен обект, а не като на жива жена. А то е новост за Тереза. Жалко, че е толкова беден. Тереза има доста скъп вкус.

— Не се съмнявам, че може да промени начина си на живот. Ако пожелае! — отбеляза мис Аръндел сухо. — В крайна сметка тя си има лични доходи.

— А! О, да, да, разбира се — Чарлз я погледна почти виновно.

Вечерта, когато всички се бяха събрали в дневната в очакване на вечерята, по стълбите се чу глъчка и ругатни. Чарлз влезе при тях, а лицето му беше силно зачервено.

— Съжалявам, лельо Емили, закъснях ли? Заради твоето куче едва не се пребих. Беше си оставило топката горе на стълбите.

— Ах ти, нехайно малко кученце! — извика мис Лосън и се надвеси към Боб.

Боб я погледна презрително и извърна глава.

— Зная — каза мис Аръндел. — Много е опасно. Мини, вземи топката и я прибери.

Мис Лосън бързо излезе.

На масата доктор Таниос говореше почти през цялото време. Разказваше забавни истории от живота си в Смирна.

Гостите си легнаха рано. Мис Лосън взе преждата, очилата и една голяма кадифена чанта и придружи мис Емили в спалнята й, като бъбреше весело.

— Доктор Таниос наистина е много забавен. Толкова е приятен за компания! Не че ми допада такъв начин на живот… Предполагам, че човек трябва да си топли вода… И може би да си пие козе мляко… А то има толкова неприятен вкус…

— Не говори глупости, Мини — отсече мис Аръндел. — Поръча ли на Елън да ме събуди в шест и половина?

— О, да, мис Аръндел. Напомних й да не носи чай, но не мислите ли, че би било по-разумно… Знаете ли, викарият от Саутбридж, много добросъвестен човек, ми каза, че не е нужно непременно да не сте закусвали, преди да отидете…

— Досега никога не съм се хранила преди ранната служба и не смятам тепърва да си променям навиците — сряза я отново мис Аръндел. — Но ти можеш да постъпиш както желаеш.

— О, не… Нямах предвид… Сигурна съм…

Мис Лосън изглеждаше объркана и разстроена.

— Свали каишката на Боб — нареди й мис Аръндел.

„Робинята“ се втурна да изпълни заповедта й.

Но все пак, стараейки се да й угоди, компаньонката каза:

— Каква приятна вечер! Всички изглеждаха толкова доволни , че са тук.

— Хъм — изсумтя Емили Аръндел. — Тук са само заради това, което очакват да получат.

— О, скъпа мис Аръндел…

— Добрата ми Мини. Може да съм всичко друго, но не и глупава! Чудя се само кой от тях първи ще отвори дума по този въпрос.

Вече не хранеше никакво съмнение. Двете с мис Лосън се върнаха от сутрешната служба малко след девет часа. Доктор Таниос и съпругата му бяха в столовата, но от другите двама Аръндел нямаше и следа. След закуската, когато останалите излязоха, мис Аръндел се зае да запише някои сметки в малка тетрадка.

Около десет часа Чарлз влезе в стаята.

— Съжалявам, че закъснях, лельо Емили. Но Тереза ме бие. Още не си е отворила очите.

— В десет и половина масата ще бъде прибрана — предупреди мис Аръндел. — Зная, че в днешно време не е модерно да се съобразяваш с прислугата, но в моята къща редът е такъв.

— Добре. Един наистина консервативен дом!

Чарлз си взе от бъбречетата и седна до нея.

Както винаги усмивката му бе много пленителна.

Емили Аръндел скоро се улови, че и тя му се усмихва снизходително. Насърчен от този признак на добронамереност, Чарлз се престраши и каза:

— Виж, лельо Емили, съжалявам, че трябва да те обезпокоя, но съм изпаднал в затруднено положение. Би ли могла да ми помогнеш? Стотина лири ще ми стигнат.

Изразът на лицето на леля му не бе никак окуражителен. Тя се намръщи.

Емили Аръндел не се страхуваше да говори това, което мисли. И тя го направи.

Мис Лосън, която минаваше забързано през вестибюла, едва не се сблъска с Чарлз, когато той излезе от столовата. Изгледа го с любопитство. Влезе в столовата и завари мис Аръндел да седи с изправен гръб и зачервено лице.

Чарлз изтича леко по стълбите и почука на стаята на сестра си. Отвътре веднага се чу „Да“ и той влезе. Тереза седеше в леглото си и се прозяваше. Чарлз седна до нея.

— Каква красива жена си, Тереза! — отбеляза със задоволство той.