Агата Кристи - Подвизите на Еркюл

Мис Карнаби тихо зарида.

— Толкова ужасно — промърмори тя. — Как е възможно хората да са такива злодеи.

— Казваше се още, че ако изпратя парите веднага — продължи лейди Хогин, — Шан Тън ще бъде върнат още същата вечер, но ако след това се обърна към полицията, кученцето ми пак ще пострада…

Мис Карнаби промърмори през сълзи:

— О, Боже, дори сега се страхувам да не му се случи нещо… Разбира се, мосю Поаро не е точно от полицията…

— Разбирате ли, мистър Поаро, ще трябва да бъдете много внимателен — разтревожено рече лейди Хогин.

— Но аз, аз нямам нищо общо с полицията — побърза да я успокои Поаро. — Моите проучвания ще бъдат проведени много дискретно, без никакъв шум. Можете да бъдете спокойна, че Шан Тън ще бъде в пълна безопасност. Гарантирам за това.

И двете дами като че се успокоиха от вълшебната дума. Поаро продължи:

— Пазите ли писмото?

— Не — поклати глава лейди Хогин, — бях предупредена да го поставя в плика с парите.

— Както и направихте?

— Да.

— Хм, жалко.

— Но аз още пазя каишката — радостно извика мис Карнаби. — Да я донеса ли? — Без да дочака отговор, тя се втурна навън от стаята.

Еркюл Поаро се възползва от отсъствието й, за да зададе няколко въпроса.

— Ейми Карнаби? О! Тя е много добра, макар, разбира се, да е малко глупавичка. Имала съм няколко компаньонки, но всички се оказаха пълни глупачки. Ейми е много привързана към Шан Тън и беше ужасно разстроена от всичко, което се случи. Съвсем спокойно би могла обаче да виси около някакви си детски колички и да пренебрегне миличкия ми Шан заради тях. Тия стари прислужнички са все едни и същи, просто си губят ума, като видят бебе! Не, сигурна съм, че тя няма абсолютно нищо общо с цялата история.

— Изглежда е така — съгласи се Поаро. — Но в подобен случай, когато кучето е изчезнало в нейно присъствие, човек трябва да се увери в нейната почтеност. От дълго време ли е при вас?

— Почти година. Имах отлични препоръки за нея. Тя е работила при възрастната лейди Хартингфийлд до смъртта й, струва ми се около десет години. После се грижила за сакатата си сестра. Наистина е много добро създание, но както вече споменах — пълна глупачка.

В този момент влезе Ейми Карнаби, задъхана още повече, носейки отрязаната кучешка каишка, която подаде на Поаро с безкрайна тържественост, като го гледаше с очакване и надежда.

— Ще я задържа — рече той и също толкова тържествено я постави в джоба си. Двете жени въздъхнаха с облекчение. Очевидно бе сторил точно това, което се очакваше от него.

Еркюл Поаро имаше навика да не оставя нищо непроверено.

Макар на пръв поглед Ейми Карнаби да изглеждаше доста глупавичка и ограничена, Поаро въпреки всичко успя да разпита доста сдържаната племенница на покойната лейди Хартингфийлд.

— Ейми Карнаби? — рече мис Малтравърс. — Разбира се, че си я спомням добре. Тя беше много добра жена и угаждаше във всичко на леля Джулия. Много привързана към кучета и чудесно четеше на глас. Беше тактична и никога не противоречеше на сакатата ми леля. Какво й се е случило? Надявам се да не е в беда. Преди година й написах препоръка за някоя си лейди… името и започваше с „Х“…

Поаро побърза да обясни, че мис Карнаби още е на работа там. Той спомена, че посещението му е свързано с някакъв проблем около загубено куче.

— Ейми Карнаби е много привързана към кучетата. Леля имаше пекинез. Завеща го на мис Карнаби и когато почина, компаньонката й се грижеше всеотдайно за него. Предполагам, че й е било много трудно да приеме смъртта му. О, да, тя беше много жалостива. Разбира се, не може да се каже, че беше особено интелигентна .

Еркюл Поаро се съгласи, че наистина това не е най-точното определение за нея.

Следващата му стъпка бе да открие пазача на парка, с когото мис Карнаби бе разговаряла в съдбовния следобед. Това се оказа твърде лесно. Човекът си спомни за въпросния инцидент.

— Жена на средна възраст, доста набита, нищо особено. Беше загубила пекинеза си. Добре я познавам на външен вид. Идва почти всеки следобед с кучето си. И тогава я видях как идва с него. Беше много разтревожена, когато го загуби. Дойде при мен тичешком и ме попита дали не съм видял някой да носи пекинез! Е, представете си! Мога да ви кажа, че парковете са пълни с всякакви кучета — териери, пекинези, немски овчарки и дори руски хрътки. Всякакви видове. Едва ли бих обърнал специално внимание на един пекинез.